Българската икономика продължава да отчита значително по-висок от средния за ЕС растеж, като е сред лидерите и през първото тримесечие на 2026 г. Да погледнем обаче какво стои зад този растеж, доколко е устойчив той и натрупват ли се рискове в краткосрочен и дългосрочен план. Поне няколко макропоказателя създават все по-дълбоки притеснения, че икономиката „прегрява“
На първо място, виждаме отчетлива промяна в динамиката на основните компоненти на БВП. Доколкото през десетилетието след глобалната финансова криза до пандемията износът беше двигател на растежа, през последните години износът стагнира, докато вътрешното потребление расте. През първото тримесечие на 2026 г. потреблението на домакинствата нараства в реално изражение с над 10% спрямо същия период на предходната година, инвестициите в основен капитал – с над 7%, докато износът на стоки и услуги спада с близо 9%. И това не е само за последната година – ако вземем за база края на 2019 г., т.е. точно преди пандемията, потреблението на домакинствата отбелязва реален ръст от 34%, докато износът на стоки и услуги – едва 4%. Експортният сектор губи конкурентоспособност, докато работещите за вътрешния пазар се разширяват.
Почти огледално на нарастващото потребление виждаме увеличаване на вноса. Реалният ръст в сравнение с 2019 г. е 35%, а само за последните 12 месеца увеличението е с 8.5%. Това означава, най-просто казано, че увеличеното вътрешно търсене не може да се задоволи с местно производство, и съответно това налага все по-голям внос. Това се вижда не само при вноса на стоки – от автомобили до електроника и храни, но и при услугите – все повече българи например пътуват и харчат в чужбина.
Тази тенденция се вижда много ясно в текущата сметка на платежния баланс. За целия период от 2011 до 2021 г. той е положителен – т.е. България изнася повече стоки и услуги на международните пазари и получава повече доход от чужбина, отколкото внася. След 2022 г. се отчита дефицит, като за 2025 г. той е над 11 пъти по-висок от този през 2024 г. Ако разгледаме само търговията със стоки, дефицитът нараства от 5 млрд. евро през 2024 г. до 9.3 млрд. през 2025 г.; през годината преди ковид и 2021 г. той е под 3 млрд. евро.
На следващо място, червена лампа трябва да е изпреварващото нарастване на действителното индивидуално потребление на човек в сравнение с динамиката на БВП на човек от населението. В сравнителен план България достигна 68% от средното за ЕС ниво на БВП на човек според паритета на покупателната способност, но при потреблението вече е на 77% от средноевропейското. Най-общо – по-близо сме до средното ЕС в потреблението, отколкото в производството. Такова разминаване може да се поддържа само на кредит – както чрез банковия сектор, така и косвено през бюджетния дефицит, който се финансира с нарастващ държавен външен дълг.
И накрая, друг индикатор за прегряване е инфлацията, и по-скоро нейната структура. България има най-високата годишна инфлация в еврозоната и втората най-висока в ЕС след Румъния. Да, поскъпването на горивата през пролетта заради войната с Иран е важен фактор. Но заедно с това виждаме едно дори по-силно поскъпване на услугите. В краткосрочен план промяната в цените на нетъргуемите услуги – т.е. тези, които могат да се предложат само на вътрешния пазар – отразява ръста на разполагаемия доход. При стоките, които се търгуват глобално, цената се определя на международния пазар, а увеличеното търсене в една държава се задоволява с внос; при услугите обаче предлагането е ограничено от съществуващите участници на националния пазар и при повишено търсене ефектът е поскъпване.
Защо „прегряването“ носи рискове? Най-общо по две причини. Първо, когато частният сектор и държавата не могат повече да взимат кредити, следва рязко свиване на потреблението и болезнено охлаждане, изразяващо се в закрити предприятия и загубени работни места. Но второ и по-важно – в момента икономиката се преструктурира към дейности, насочени към вътрешния пазар, за сметка на експортно ориентираните. Все по-малко компании се опитват да създават и налагат продукти на глобалния пазар, докато все повече ресурси се концентрират в задоволяване на потреблението на местното население. Отчитайки, че България е малка и все още изостанала икономика, това е рецепта за дългосрочна стагнация, освен ако траекторията не бъде променена.
