Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Австралийски учени разработиха изкуствен интелект, който анализира мозъчната активност и може да подпомага лекарите при разпознаването на шизофрения – включително в ситуации на остър стрес, когато симптомите могат да се припокриват с други състояния.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Изследователи от университета „Джеймс Кук“ в Австралия са създали модели за машинно обучение, които използват електроенцефалографски данни, за да разграничават здрави хора от пациенти с шизофрения. ЕЕГ тестовете измерват електрическата активност на мозъка както в състояние на покой, така и при изпълнение на различни задачи.
- Екипът е тествал алгоритмите върху публично достъпни набори от ЕЕГ данни от здрави участници, хора под стрес и пациенти с шизофрения. Резултатите показват, че при стрес мозъкът на хората с това заболяване реагира по различен начин в сравнение с мозъчната активност при здрави хора.
- Ключовият елемент в разработката е, че системата не работи като „черна кутия“. Тя е създадена като т.нар. обясним изкуствен интелект – модел, който не само дава резултат, но и показва кои характеристики в мозъчните сигнали са довели до него.
- Според учените подобни инструменти могат да бъдат особено полезни в отдалечени райони, където достъпът до специалисти по психично здраве е ограничен. Целта обаче не е AI да замени лекарите, а да им даде допълнителен инструмент за по-ранна и по-точна оценка.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„Има много припокриващи се симптоми между острата реакция на стрес и хората с шизофрения. Но има нещо в начина, по който хората с шизофрения реагират на стрес, което е малко по-различно от това, което здравите хора биха преживели в същата ситуация“, казва Гидиън Вос, докторант в университета „Джеймс Кук“ и водещ изследовател в проекта.
ГОЛЯМО ЧИСЛО
1%. Приблизително толкова от световното население е засегнато от шизофрения – заболяване, което е свързано с по-висока смъртност и сериозно отражение върху качеството на живот.
ДОПИРАТЕЛНА
Шизофренията остава едно от най-трудните за диагностициране психични заболявания, особено в ранните му фази. Симптомите могат да се развиват постепенно и често се припокриват със стрес, тревожност, депресивни състояния или други психични разстройства. Затова медицината търси не просто по-бързи, а по-надеждни методи за разпознаване на биологични модели, които могат да подкрепят клиничната преценка.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Изкуственият интелект навлиза все по-дълбоко в медицината, но психиатрията остава една от най-сложните области за неговото приложение. Причината е, че диагнозите често не се основават на един ясен биомаркер, а на комбинация от симптоми, наблюдение, разговори с пациента и медицинска история. Това прави всяка система, която анализира мозъчна активност, потенциално ценна – но само ако е достатъчно прозрачна.
Затова „обяснимият“ AI е важна стъпка. В здравеопазването не е достатъчно един алгоритъм да даде верен отговор. Лекарите трябва да знаят защо системата е стигнала до него, какви данни е отчела и дали резултатът съвпада със съществуващите медицински знания. Именно тази прозрачност може да се окаже разликата между интересен лабораторен модел и инструмент, който един ден би могъл да намери място в реалната клинична практика.
