Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Инфлационният натиск в България вероятно ще се окаже временен, но проблемът с публичните финанси става все по-труден за отлагане. Allianz Trade повиши прогнозата си за средногодишната инфлация у нас през 2026 г. до 3.9%, но предупреждава, че по-сериозният риск вече не е движението на цените, а разширяващият се бюджетен дефицит.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Allianz Trade ревизира нагоре прогнозата си за средногодишната инфлация в България през 2026 г. – от 3.7% на 3.9%.
- Прогнозата остава под очакванията на Европейската комисия за инфлация от 4.2%, като според анализаторите пикът на ценовия натиск е около средата на годината и би трябвало да отслабне през втората половина на 2026 г.
- Основната причина за по-високата инфлация е шокът при горивата и транспорта, свързан с по-високите глобални цени на енергията. Допълнителен натиск идва от услугите, включително ресторанти, настаняване и развлечения, както и от по-високите цени на храните.
- По-сериозният проблем според Allianz Trade е фискалният риск. Бюджетният дефицит достигна 3.5% от БВП през 2025 г., а Европейската комисия вече очаква 4.1% през 2026 г. и 4.3% през 2027 г.
- Основните двигатели на дефицита са по-високите заплати в публичния сектор, социалните разходи и нарастващите разходи за отбрана.
- Експертите предупреждават, че дефицитът не може да бъде овладян само чрез орязване на разходите, тъй като много публични услуги вече са недостатъчно финансирани, а нови мерки за икономии биха били политически трудни.
- Въпреки рисковете Allianz Trade очаква икономическият растеж на България да остане устойчив – около 3% през 2026 г., подкрепен от жилищното строителство, инвестициите във възобновяема енергия и средствата по Плана за възстановяване и устойчивост.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„Дефицитът не може да бъде коригиран само със съкращаване на разходите. Повечето публични услуги вече са недостатъчно финансирани, така че има ограничено пространство за намаляване, а нов кръг от мерки за икономии би бил политически невъзможен“, посочват експертите на Allianz Trade.
ГОЛЯМО ЧИСЛО
3 процентни пункта С толкова от БВП според Allianz Trade трябва да бъдат увеличени приходите от данъци и социалноосигурителни вноски, за да може през следващите години бюджетният дефицит да бъде свален до около 1% от БВП, а публичният дълг да остане стабилен около 30% от БВП.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Българският икономически модел от години стъпва върху комбинация от ниски данъци, нисък публичен дълг и сравнително евтина държава. Това бе едно от основните конкурентни предимства на страната при привличането на инвестиции и при поддържането на макроикономическа стабилност.
След влизането в еврозоната обаче този модел влиза в нова фаза. България вече не може да разчита само на дисциплина от миналото и ниска данъчна тежест, ако постоянните разходи растат по-бързо от приходите. Натискът върху бюджета идва едновременно от няколко посоки – заплати, социални плащания, отбрана, инфраструктура и нужда от по-качествени публични услуги.
Затова според Allianz Trade въпросът вече не е просто дали държавата може да намали разходите, а дали може да намери устойчив начин да финансира по-високите си ангажименти, без да загуби едно от основните си предимства. Анализаторите подчертават, че дори при увеличение на данъчноосигурителната тежест България би запазила една от най-ниските данъчни тежести в ЕС.
ДОПИРАТЕЛНА
Предупреждението на Allianz Trade идва и с директен сигнал към бизнеса. Според Камелия Попова, управител на Euler Hermes за България, която вече развива дейност под търговската марка Allianz Trade, натрупването на инфлационен натиск, фискален риск, потенциално по-висока данъчноосигурителна тежест и глобална несигурност изисква по-внимателно управление на риска при търговските кредити.
„На фона на толкова променливи в икономическата среда всяка една сделка носи потенциален риск за стабилността на бизнеса“, посочва Попова. По думите ѝ компаниите трябва да обръщат повече внимание на проверката на търговските партньори и на защитата чрез застраховка на търговските кредити.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
Първият важен сигнал ще бъде дали поскъпването на горивата ще се пренесе трайно към базисната инфлация – през транспорта, храните и инфлационните очаквания.
Вторият е дали ръстът на заплатите ще доведе до вторичен инфлационен ефект, особено в услугите.
Третият и най-важен за бюджета е как правителството ще подходи към фискалната консолидация – чрез ограничаване на разходите, по-добра събираемост, по-високи приходи или комбинация от трите.
Allianz Trade посочва, че краткосрочни мерки могат временно да намалят „дупката в бюджета“, но без по-устойчиво решение публичните финанси ще останат уязвими при следващ икономически шок.
