Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Горещите вълни в Европа вече не са просто по-чести. Те стават по-силни с темпо, което се усеща в рамките на едно поколение. Нов анализ на World Weather Attribution показва, че емисиите от изкопаеми горива са направили екстремните жеги на континента значително по-интензивни само за няколко десетилетия – с последици за здравето, енергетиката, транспорта, градовете и ежедневния живот.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Европа преживява нова голяма гореща вълна само седмици след тежък епизод през май, който счупи температурни рекорди. Най-засегнати са части от Франция, Германия, Италия, Испания и Южна Англия.
- Температурите в засегнатите райони достигат между 5 и 12°C над сезонните норми. Според анализа жегата се дължи на устойчиво поле на високо атмосферно налягане, което пренася горещ въздух от Северна Африка към Европа и създава условия за ясно небе и силно слънцегреене.
- World Weather Attribution посочва, че в района на изследването това е най-тежката гореща вълна, регистрирана досега.
- Ако подобна атмосферна ситуация се беше случила през 1976 г., температурите през деня биха били с около 3.5°C по-ниски. В сравнение с 2003 г. – годината на първата голяма европейска гореща вълна на XXI век – подобна юнска жега би била с около 2°C по-хладна.
- Нощните температури също са се променили значително. Според анализа те биха били с около 2.4°C по-ниски през юни 1976 г. и с около 1.3°C по-ниски през 2003 г.
- Изследването показва, че в големи части от Западна Европа юни се затопля по-бързо от всеки друг месец. Най-горещите дневни температури се повишават с темп около три пъти по-бърз от глобалното затопляне, а нощните – около два пъти по-бързо.
- Последиците вече се виждат отвъд термометрите – повишено търсене на охлаждане, по-голям риск от пожари, натиск върху здравните системи, проблеми в транспорта, училищни затваряния, прекъсвания в електрозахранването и риск за енергийните системи.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„Това лято показва, че при 1.4°C глобално затопляне екстремната жега вече достига границите на способността на обществата ни да се справят“, посочват авторите на анализа.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Големият проблем вече не е само, че Европа става по-гореща. Проблемът е, че голяма част от европейската инфраструктура е проектирана за климат, който вече не съществува.
Домове без добра изолация, училища без охлаждане, градове с малко сянка, железопътни линии, уязвими на разширяване от жега, болници с ограничен капацитет при пиково натоварване и енергийни системи, които през лятото трябва да поемат все по-високо потребление – всичко това превръща горещите вълни от метеорологично събитие в икономически и социален риск.
Европа дълго време мислеше за жегата като за сезонен дискомфорт. Новата реалност е различна. Горещите вълни вече влияят върху производителността, цената на електроенергията, здравните разходи, градското планиране, застраховането, туризма и земеделието. Това променя и смисъла на климатичната адаптация – тя вече не е бъдещ разход, а текуща необходимост.
ДОПИРАТЕЛНА
Жегите са най-смъртоносният природен риск в Европа. Според цитирани в анализа данни през лятото на 2022 г. над 60 хил. души на континента са починали вследствие на екстремна жега. Дори през по-хладното лято на 2023 г. са отчетени над 47 хил. смъртни случая, свързани с високите температури.
Най-уязвими са възрастните хора, хората с хронични заболявания, живеещите сами, бездомните, мигрантите и домакинствата с ограничен достъп до охлаждане или добре изолирани жилища.
