Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) приключи обсъждането на Бюджет 2026 без единна позиция на социалните партньори. Докато част от работодателските организации и синдикатите дадоха принципна или условна подкрепа за трите бюджетни закона, Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) не подкрепи нито един от тях, а КТ „Подкрепа“ се обяви против държавния бюджет и бюджета на Националната здравноосигурителна каса.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Социалните партньори обсъдиха трите ключови финансови закона – държавния бюджет, бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), които бяха представени от правителството през миналата седмица.
- По бюджета на НЗОК не беше постигнато пълно съгласие. КРИБ, БТПП и КНСБ го подкрепиха, макар и с критики и препоръки за реформи. АИКБ и БСК не го подкрепиха, а КТ „Подкрепа“ също се обяви против. Проектът предвижда бюджет от 5.26 млрд. евро, което е с над 412 млн. евро повече спрямо миналата година, както и ръст от 8.7% на средствата за здравноосигурителни плащания.
- По бюджета на ДОО АИКБ остана единствената работодателска организация без подкрепа. БСК, БТПП, КРИБ, КНСБ и КТ „Подкрепа“ дадоха принципна подкрепа, но поставиха различни условия. Сред основните мерки са увеличението на максималния осигурителен доход до 2300 евро от 1 август и повишаването на минималните осигурителни прагове, които според разчетите ще донесат около 130 млн. евро допълнителни приходи.
- По държавния бюджет АИКБ отново не даде подкрепа, определяйки публичните финанси като структурно небалансирани. БСК подкрепи проекта с условия, включително за преразглеждане на дефицита, дълга и увеличението на осигурителните прагове. БТПП и КРИБ подкрепиха бюджета, като работодателите от КРИБ определиха подкрепата си като „голям кредит на доверие“. КНСБ също заяви принципна подкрепа, докато КТ „Подкрепа“ се обяви против.
АКЦЕНТ
Въпреки различията по отделните бюджети, работодатели и синдикати се обединиха около необходимостта от по-дълбоки структурни реформи. Работодателските организации настояха за ограничаване на автоматичния ръст на публичните разходи, реформа на държавната администрация, промени в пенсионната система и по-ефективно управление на здравеопазването. Синдикатите поставиха акцент върху защитата на доходите, кадровия недостиг в здравната система и гарантирането на социалните права при предстоящите промени в осигурителния модел.
ДОПИРАТЕЛНА
Проектът на държавния бюджет предвижда дефицит от 5.7% от БВП, или около 7.2 млрд. евро, като Министерството на финансите очаква той да бъде сведен под европейския праг от 3% през 2028 г. Сред основните мерки за увеличаване на приходите са по-високият максимален осигурителен доход, увеличението на минималните осигурителни прагове, по-високите винетни такси, разширяването на тол системата и облагането с 10% на комисионите на посредниците в хазартния сектор.
ГОЛЯМАТА КАРТИНА
Заседанието на Тристранния съвет е последният етап от обществените консултации преди бюджетните закони да бъдат внесени за разглеждане в Народното събрание. То се проведе дни след като Съветът на Европейския съюз откри процедура за прекомерен дефицит срещу България и препоръча страната да върне бюджетния си дефицит под 3% от БВП до края на 2029 г.
