Ангел Кънчев вижда изключителни възможности за България в новата световна технологична фаза. Те обаче могат да се отключат само ако всички части на бизнес екосистемата заработят заеднo.
Предприемачът и инвеститор Ангел Кънчев винаги опитва да споделя знанието, което има. „Не можеш да дадеш акъл насила – казва той в епизод от видеоподкаста ни Forbes Talks. – Но, който се е възползвал, е успял. И сега за мен е важно да предам на хората, които стартират, че е възможно една българска компания да пробие на европейско и дори световно ниво.“
50-годишният Кънчев е чудесен пример за това. През 2025 г. той се оттегли от основаната от него Bright Consulting – консултантската ИТ компания с глобален мащаб, която година по-рано беше придобита от американската Virtusa Corporation.
Разказахме историята на Кънчев в детайли на корицата ни миналата пролет. Тогава той току-що беше влязъл в новата фаза от кариерата си – без оперативни задачи, без офис ежедневието, но с много идеи.
„Наистина, когато тази динамика изчезне, изпитваш известна празнина – казва той днес. – И ми изискваше усилие да не опитвам да я запълня бързо, за да бъда отворен към новите неща, които предстоят. Говоря за идеи, които да приема като кауза, а не просто неща, които да запълнят дупката, която се образува.“
През последната година празнината постепенно се запълва от близо 60 компании, в които Ангел Кънчев инвестира директно и индиректно – в някои от тях не само средства. „Моето разбиране е, че когато се инвестира в стартиращи компании, самите основатели трябва да бъдат оставени самостоятелно да развиват своята визия. И разбира се, там където е нужно, да им се помага, но най-вече в това да им се създава благоприятна среда.“
Човек с опита на Кънчев обаче понякога не спира само там. „Разбира се, ако видя нещо, което изисква внимание на база интуиция или данни – взимам проактивна позиция и се обаждам на основателите или фонд мениджъра, за да алармирам.“
„Това е огромен шанс“
Този ненатрапчив, но последователен и градивен подход е много характерен за Кънчев. Така той изгражда компанията си в продължение на близо 20 години, а сега го предава нататък към основателите, които подкрепя. Нещо повече – той иска да го приложи и за предприемаческата общност в България.
„Според мен България има и кадрите, и опита да стане съществен фактор в новата технологична фаза, която тепърва започва. Това е огромен шанс“, казва Ангел Кънчев.
Това, което той има предвид, е, че успехите на страната ни в технологичната сфера до момента са били основно в областта на мобилните приложения или софтуера като услуга. А тази фаза според Кънчев отминава. „Този пазар вече е запълнен и тепърва ще се търсят друг тип решения – по-нишови и в тясно сътрудничество с индустрията“, казва той.
Но за него на глобалната технологична и геополитическа карта има и друг фактор, който дава на България възможности в този момент, а не „някъде в бъдещето“, стига да „се събудим и да направим необходимото да се намесим“. Това е „дигиталният колониализъм“ в ущърб на Европа.
Кънчев цитира данни: „Между 65 и 70 процента от облачните услуги, използвани в Европа, не са на местни компании. Над 80 процента от приложенията и платформите също са произведени извън Европейския съюз. Много се говори, че континентът ни плаща 360 милиарда евро за енергийни ресурси на година, но сумата, която плаща за дигитални продукти, не е толкова по-малка – 260 милиарда“.
Самият Ангел Кънчев не смята просто да говори по темата, а вече и действа. Наскоро той подписа един от големите си инвестиционни чекове и подкрепи новооснованото дружество с променлив капитал Plexys с 500 хил. евро. Ако изслушате целия епизод на Forbes Talks, ще разберете в детайли какво Кънчев търси в компаниите, в които инвестира, а когато говори за Plexys, той е пълен с ентусиазъм: „Основателите са уникални хора с много голям опит“.
„Освен това тяхната визия резонира с тезата, която защитавам – казва Кънчев. – Те смятат, че Европа трябва да има своите дигитални платформи, които да се конкурират с американските. Това да започва от хардуера и да стига до софтуера и приложенията. Така че те влизат в специфичната ниша на оркестрацията на бизнес процеси с помощта на AI и вече успяха да спечелят не само първи клиенти, но и нови инвеститори, които видяха потенциала на идеята.“
Нов тип технологични компании
Plexys може да подпали искрата за нов тип технологични компании в България. Защото според Ангел Кънчев основният проблем, който има предприемаческата среда у нас, идва от малкия брой компании, които се създават. „У нас всъщност има много завършена инфраструктура – акселератори, фондове, центрове за върхови постижения – казва той. – Но гледайки крайния резултат от тях, става ясно, че тя може би не работи по най-ефективния начин.“
„Малкият брой стартъпи в България не идва от това, че основателите нямат желание – продължава Кънчев. – Идва от това, че те нямат достатъчно голям проблем, който да решат и който да им даде дългосрочна перспектива“. Защото, според него най-успешните примери в историята на българското предприемачество не са компании, станали успешни в рамките на 2-3 години, а тези, които са постигнали успеха за десетилетия. И още нещо също толкова важно – адресирали са големи пазари.
Според Кънчев българската индустрия има пред себе си предизвикателства и е логично технологичните предприемачи да започнат да предлагат такива решения. „Истински големият потенциал обаче идва от това, че европейската индустрия има големи предизвикателства – казва той. – И в свят, в който ще се избират преференциално суверенни европейски платформи, ние можем да станем много конкурентни.“
Тук идва и моментът в епизода на видеоподкаста ни, в който Кънчев говори системно. Той мисли основно в три посоки. Първата е създаването на съвместни предприятия между индустрията и технологичните бизнеси. „Този модел не е много често срещан, но работи и просто му трябва катализатор, който да завърти колелото, за да се види, че този подход е успешен“, казва Кънчев. Втората посока е „европейската възможност, която ни се отваря. Аз смятам, че ако започнем днес,след пет години ще имаме компании, които ще са на европейско ниво“. Третата пък е акселератор с чисто частно финансиране, който да има този дългосрочен интерес и да помага на такъв тип компании да се развиват.
„Всъщност имаме всичко, което е необходимо, но е необходимо да свържем всички части, за да могат те да заработят като едно цяло. Ако всеки гледа само своето парче, ще е много трудно да постигнем някакъв значителен прогрес за България.“