Когато служителите в България не стигат: как големите компании продават себе си като работодатели

Комбинацията от незаети работни места и растящи разходи за заплати стимулира големите работодатели в България да търсят нови начини да бъдат разпознаваеми. Все по-често фокусът не е само върху публикуването на свободни позиции, а върху изграждането на образ на работодател, към когото хората искат да се присъединят. Което пък все по-често ги кара да влизат в ролята на създатели на съдържание.

ПРОБЛЕМЪТ В ЧИСЛА

В Европейския съюз делът на незаетите работни места достигна най-високите си стойности през второто тримесечие на 2022 г., когато над 3% от всички позиции останаха свободни. Оттогава показателят постепенно намалява, но напрежението на пазара на труда остава. През първото тримесечие на 2026 г. делът на свободните работни места е 2.1% за ЕС и 2.3% за еврозоната.

В някои държави проблемът е по-видим. В Белгия, Малта и Австрия над 3% от позициите остават незаети, а в Нидерландия показателят достига около 4%.

МЯСТОТО НА БЪЛГАРИЯ

България е сред страните с по-нисък дял на свободни работни места – около 0.8-0.9% от всички позиции през 2025 г. В числено изражение това са около 20 хил. души, или по-малко от половината капацитет на националния стадион “Васил Левски”.

Това обаче не означава, че компаниите не срещат трудности при намирането на хора. Различни сектори изпитват натиск, особено там, където са необходими конкретни умения или постоянен поток от служители.

Паралелно с това работодателите се сблъскват и с бързия ръст на заплатите. През първото тримесечие на 2026 г. България отчита 13.2% годишен ръст на разходите за труд, което я нарежда сред лидерите в Европейския съюз по този показател – на второ място след Унгария.

РАБОТОДАТЕЛИ, КОИТО СЕ ПРЕВРЪЩАТ В МЕДИИ

Някои работодатели са готови да инвестират в нетипично за тях съдържание, за да подобрят имиджа си сред потенциалните нови служители. Lidl България например стартира собствен видеокаст за придобиване на нови умения, който с всеки епизод генерира между 200 и 300 хил. гледания.

От компанията уточняват, че видеокасът не е канал за подбор, въпреки че работи в полза на това повече хора да я възприемат като добър работодател. Според Цветомир Семов от dvrs, който е копродуцент на проекта, идеята за него тръгва от вътрешните обучения в Lidl, които в един момент прерастват във видеозаснемане с водещ и различни гости, коментиращи теми като изграждането на нови умения.

Данните на НСИ показват, че търговията е един от браншовете с най-много незаети работни места в България(виж таблицата). В сектор “Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети” има над 2300 незаети работни места към края на 2025 г. По-голям недостиг(като брой свободни позиции) има единствено в транспорта и здравеопазването.

ВЪПРОС НА ВИДИМОСТ

От Lidl България посочват, че положителните ефекти от продукта са няколко. “Видимост към бранда с фокус, който ни е важен: инвеститор в хората, работодател, който влага в обучение на своите служители и хора извън компанията – коментират от веригата. – Естествено увеличаваме аудиторията си и уникалното позициониране на бранда.”

Други като оналйн търговеца eBag опипват същата територия. Компанията създава видеа, които показват как работи eBag отвътре. Едно от тях, включващо основателя Иван Александров, има почти 1 млн. гледания, при положение, че общият брой абонати на Youtube канала е под 1000 души. Компанията работи и с инфлуенсъри, за да промотира набирането на нови служители сред младежката аудитория.

Има и такива като телекомуникационната компания Yettel България, която развива собствен подкаст, за да промотира стажантската си програма и кариерното развитие на служителите си. Всеки от епизодите генерира между 60 и 140 хил. гледания.

ГОЛЯМАТА КАРТИНА

Подобни формати печелят аудитория, защото не се възприемат като класическа корпоративна комуникация. Вместо това те функционират като образователно и донякъде развлекателно съдържание, което може да се консумира дори без потребителят да има намерение да кандидатства за работа.

Такова съдържание дава достъп зад кулисите: как работи една голяма компания отвътре, какви хора стоят зад продуктите и как изглежда ежедневието в различни професии. Това е информация, която традиционната реклама рядко показва, а дигиталните формати и инфлуенсър съдържанието я правят по-естествена и лесна за консумация.

Докато рекламата има за цел директна реакция – покупка, регистрация или действие – съдържанието за работодателска марка цели постепенно изграждане на доверие.

В среда, в която компаниите все по-трудно печелят вниманието на потенциалните служители, битката вече не е само за свободните позиции. Тя е за доверието на хората още преди да са решили къде да кандидатстват.

ТОП 10 НА СЕКТОРИТЕ С НАЙ-МНОГО СВОБОДНИ РАБОТНИ МЕСТА

Източник: НСИ, данните са за четвъртото тримесечие на 2025 г.