Отразявам банковия и небанковия финансов сектор в България
След години, в които финансираше идеи, Европейският съюз надгражда развитието на инвестиционната среда и се насочва към финансиране на победителите. Новият Scaleup Europe Fund с целеви размер 5 млрд. евро е най-ясният сигнал досега, че ЕС променя философията си за иновациите от създаване на стартъпи към изграждане на глобални технологични лидери.
Всъщност Европа никога не е имала проблем с идеите. Континентът разполага с едни от най-силните университети в света, генерира огромен обем научни публикации и всяка година създава хиляди технологични компании. Проблемът започва по-късно, а именно когато някоя от тях се окаже достатъчно успешна, за да има нужда от инвестиция от 100, 200 или 500 млн. евро.
Точно тогава европейските предприемачи най-често се обръщат към американски фондове, преместват централата си отвъд Атлантика или приемат оферта за придобиване. Резултатът е добре известен, досега в ЕС се създаваха създава иновации, а отвъд океана създаваха технологични гиганти.
Именно тази логика стои зад най-голямата новина от тазгодишния EIC Summit в Брюксел, проведен в началото на юни. Тогава бе обявено официално създаването на Scaleup Europe Fund.
От създаването си Европейският иновационен съвет (EIC) изгради репутация като една от най-успешните европейски програми за подкрепа на deep-tech компании. Хиляди стартъпи получиха грантове, а чрез EIC Fund десетки компании привлякоха рисков капитал. Но през последните години стана ясно, че именно след този етап общността губи най-ценните си компании.
Според данните, представени по време на EIC Summit, през последното десетилетие компании на стойност над 700 млрд. евро са преместили дейността си извън Европа или са били придобити от чуждестранни инвеститори. Причината рядко е липса на технологии, а почти винаги е липса на достатъчно голям европейски капитал.
Най-големият технологичен фонд на континента
Scaleup Europe Fund стартира с целеви размер от 5 млрд. евро и амбицията това да бъде само първата фаза от развитието му. Европейската комисия влиза като учредител и основен инвеститор чрез EIC Fund с около 1 млрд. евро, а останалият капитал ще бъде осигурен от някои от най-големите институционални инвеститори в Европа. Сред тях са Novo Holdings, APG Asset Management, Wallenberg Investments, CriteriaCaixa, Santander чрез Mouro Capital, датският EIFO и още редица европейски финансови институции и фондации. При обявяването на фонда стана ясно, че вече има заявени намерения за участие на инвеститори в размер на около 3 млрд. евро.
По-рано през годината Управителният съвет на Фонда на Европейския иновационен съвет (EIC Fund Board) избра EQT за предпочитан инвестиционен консултант и мениджър на Scaleup Europe Fund след задълбочена и силно конкурентна процедура по подбор. Шведската инвестиционна група управлява активи за близо 269 млрд. евро и е сред най-големите частни инвестиционни компании в Европа.
“Невероятно е, че Комисията и учредителите инвеститори успяха само за една година да създадат публично-частно партньорство, каквото досега не е съществувало, за да подкрепят европейските шампиони и да ги задържат тук”, каза Кристиан Синдинг от EQT при представянето на фонда.
“Това е най-големият фонд от този вид в Европа и има за цел да бъде много по-бърз от всичко, което сме виждали досега, но неговата крайна цел е друга. Тя е да промени средата в Европа, да създаде условия технологиите да растат тук и Европа не само да бъде технологично суверенна там, където това е необходимо, но и да бъде технологично доминираща и да се превърне в износител на технологии през следващите десетилетия”, допълни Марк Льометр, генерален директор „Научни изследвания и иновации“ в ЕК по време на представяне на фонда.
Това не е поредната европейска програма, а фонд, който трябва да работи по логиката на частния капитал. Един от най-интересните детайли е изборът на EQT за инвестиционен мениджър. По този начин изборът изпраща ясно послание, че вместо политически управляван публичен инструмент, Европейската комисия предпочита професионален инвестиционен мениджър, който ще взема решения на пазарен принцип. Това е съществена промяна спрямо традиционния модел на европейските фондове.
Истинската новост обаче е другаде. Докато повечето европейски програми приключват с инвестиции от няколко милиона евро, Scaleup Europe Fund ще влиза във финансирания от над 100 млн. евро и ще участва в последващи инвестиционни рундове. Именно тук досега европейската екосистема губеше битката.
Компании, които вече са доказали технологията си и започват глобална експанзия, почти неизбежно се обръщаха към американски фондове като Andreessen Horowitz, General Catalyst, Sequoia или Thrive Capital.
Новият фонд има амбицията тази зависимост постепенно да бъде намалена. Сред избраните приоритетни сектори са изкуствен интелект, квантови технологии, полупроводници, роботика, космически технологии, биотехнологии, медицински технологии, енергийни решения, нови материали, agritech и технологии с двойно предназначение. Това всъщност е списъкът на индустриите, които ще определят икономическата и геополитическата тежест на държавите през следващите десетилетия.
След американския CHIPS Act и Inflation Reduction Act, както и мащабните китайски държавни инвестиции, Европа все по-ясно приема, че технологичният суверенитет не може да бъде постигнат само чрез регулации и научни програми. Необходим е и капитал. На EIC Summit стана ясно, че Scaleup Europe Fund няма да остане единствен инструмент. Паралелно с него Европейската комисия работи по стратегията EU Startup and Scaleup Strategy, представена през 2026 г., която цели да премахне регулаторните бариери пред растящите компании, да улесни достъпа им до капитал и да създаде истински единен европейски пазар за рисково финансиране.
Заедно с инициативата 28th Regime, която предвижда общ европейски правен режим за иновативни компании, фондът се превръща в част от по-широка политика за задържане на технологичния растеж в Европа. Това показва, че финансирането вече не се разглежда като отделен инструмент, а като част от цялостна стратегия за конкурентоспособност.
За българските и европейски компании новият фонд няма да бъде достъпен в ранните им етапи на развитие. Но за компаниите, които успеят да достигнат Series B и да изградят продукти с глобален потенциал, той може да промени правилата на играта. Досега следващата стъпка почти неизбежно водеше към Силициевата долина.
След 2026 г. поне на теория ще съществува европейска алтернатива. Дали тя ще бъде достатъчно силна, за да задържи следващите европейски технологични шампиони, предстои да видим. Но вече е ясно, че след десетилетия, в които Европа финансираше науката, а Америка изграждаше корпорациите, ЕС вече се опитва да направи и двете.
Вече има повече от 1000 компании в списъка на мениджърите от EQT и те водят разговори със 125 от тях. Очаква се първите инвестиции на Scaleup Europe Fund да бъдат реализирани през есента на 2026 г.
