Преследвач на истории, автор на рубликата “Градски находки” и седмичния бюлетин на Forbes България. Отразявам новини в сферата на технологиите и българската бизнес среда.
Сиренето се разтяга на тънки нишки още с първата хапка. По пръстите остава масло от препечения хляб, а по салфетката – доказателство, че този сандвич няма как да бъде изяден елегантно. И точно това му е чарът.
В Cheesus няма претенции за висша гастрономия. Има само няколко вида гриловани сандвичи и усещането, че някой е взел една от най-обикновените храни за душата и е решил да я превърне в концепция със собствен характер, чувство за хумор и име, което трудно се забравя.
В основата на Cheesus стои Кирил Бояджиев. Посреща ме леко задъхан. „Тъкмо се връщам от отпуск. Не съм почивал толкова дълго време поне от 20 години.“ Работата се е натрупала. Новата локация на заведението на бул. „Патриарх Евтимий“ току-що е оборудвана с аспирация, а Кирил тепърва започва да тества рецепти за хрупкави пържени картофки – липсващото до този момент звено за всички, които вярват, че добрият сандвич има нужда от също толкова добра компания. „Това беше може би един от най-честите въпроси – имате ли картофи. До този момент беше невъзможно да пържим. Мисля, че на хората ще им хареса“, казва той.
Всъщност именно новият адрес е една от големите промени за Cheesus. Преместването не е случайно. Доскоро Cheesus се намира в историческия еврейски квартал на София – място с характер, но и достатъчно скрито, за да остане незабелязано от случайните минувачи. „Хората ни харесваха. Поръчваха си за вкъщи, но рядко идваха на място“, разказва Бояджиев. Срещаме се месец след отварянето на новия обект и засега изглежда, че посоката е правилна. Трудно е да пропуснеш яркожълтата фасада, която привлича погледите от десетки метри. „Имаме още довършителни неща. Искам този надпис да свети“, казва Кирил и посочва табелата над входа.
Новият адрес обаче носи и друго. За първи път Cheesus разполага с аспирация – на пръв поглед не особено вълнуваща придобивка, която за Кирил е почти повод за празнуване. „Старите ни хазяи нямаха нищо против да прокараме аспирация, но останалите в сградата бяха против“, казва Бояджиев, който веднага ме повежда към кухнята и посочва иноксовият уред, отворил вратата за пържените картофи и още идеи, които досега са били невъзможни за изпълнение.
А такива не липсват в главата на Кирил Бояджиев и това не е случайно – той е движеща сила зад някои от най-успешните заведения в София. Заедно с група приятели през 2017 г. създава „Ribs Brothers“ и едно от първите места за брънч в столицата – емблематичното „Бохо“. Преди това дълги години е главен готвач в едно от първите места за бургери в София.
ЛЮБОВТА МУ КЪМ ГОТВЕНЕТО се ражда напълно случайно. След като завършва гимназия, Бояджиев (40 г.) записва специалност „Защита на националната сигурност“ във Варненския свободен университет. Когато обаче заминава на бригада в САЩ и за пръв път влиза в кухня, траекторията рязко се променя. „Миех чинии, но постоянно гледах какво правят в кухнята“, спомня си Кирил. През 2007 г. заминва за Англия с идеята да работи в кухнята, но вместо това се занимава с обслужване, заготовка и миене на чинии. „Тогава не осъзнавах колко важен е опитът – бил съм барман, бил съм на рецепция в хотел, бил съм сервитьор, помагал съм в кухнята“, казва Кирил.
Докато гледа какво се случва в кухнята отстрани обаче, получава предложение. „Главният готвач Момо ме видя и ме пита искам ли да работя в кухнята. Естествено, че исках, но вместо това на следващата седмица ме повика, за да правим ревизия заедно и така всяка седмица. Много се ядосвах, не виждах никакъв смисъл“, казва Кирил. Постепенно обаче започва да поема задължения за студената и топлата кухня, а когато шест месеца по-късно управителят на заведението пристига с предложение, единствената пречка пред Кирил и поста главен готвач се оказва ревизията. „Това беше единственото условие – да знам как се прави. Тогава разбрах каква е била целта на Момо. Никога няма да го забравя“, спомня си Кирил. Няколко години по-късно – през 2011 г., Бояджиев решава да се върне обратно в България и да отвори собствен ресторант. „Може да звучи банално за някого, но винаги съм го искал. Някои ще кажат, че е пълна глупост и загуба на време. Затова трябва смелост. Трябва да знаеш какво правиш и да рискуваш“, категоричен е той.
Именно с хъс се ражда концепцията за Cheesus. „Около четири години ми се въртеше идеята да направя място за сандвичи. Бяхме добавили такива в менюто на Ribs Brothers и хората започнаха да поръчват само това. Ребрата стояха. Тогава ми хрумна“, казва Бояджиев.
Оттам нататък раждането на концепцията се оказва изненадващо лесно. „Вместо да кажа grilled cheese, казах grilled cheesus“, смее се Бояджиев. Името остава, а другото се нарежда около него. Менюто Кирил измисля „за около половин час и в последния момент“, а дизайнерите получават финалната версия едва седмица преди обектът да отвори врати през април 2024 г. „Това ми е много лоша черта – правя всичко в последната възможна секунда“, признава той.
Жълтият цвят идва почти естествено. После се появява и ръката с „изядените“ пръсти, свити в жест на благословия – намигване към името, което днес се е превърнало в най-разпознаваемия елемент от визуалната идентичност на Cheesus. Трудно е да я пропуснеш. Бояджиев обаче е убеден, че има още работа по мястото. Съвсем скоро по стените трябва да се появят големи снимки на сандвичите. Причината е проста. „Нужно е. Хората идват и не знаят какво продаваме“, казва той. И после неволно формулира маркетинговата стратегия на Cheesus в едно изречение: „Хората трябва да си кажат: Това искам да го ям.“
Рубриката „Градски находки” и нейният автор нямат претенции за кулинарна критика. Това не е гид, нито пък класация. Това е най-обикновен списък с местата, на които обичаме да се връщаме, без угризения на съвестта. Приятно четене.