Натрупаният бюджетен дефицит към края на юни достига 2.4 млрд. евро, или 1.9% от прогнозния БВП, което е най-високото ниво от 2010 г. насам. Това показва анализ на Фискалния съвет, изготвен на базата на предварителните данни на Министерството на финансите.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- По предварителни данни на Министерството на финансите бюджетното салдо към края на юни е отрицателно в размер на 2.4 млрд. евро, или 1.9% от прогнозния БВП. За същия период на 2025 г. дефицитът беше 1.7 млрд. евро, или 1.5% от БВП.
- Според сравнителния анализ на Фискалния съвет това е най-високият натрупан дефицит към края на юни за последните 16 години.
- В същото време само през юни бюджетът отчита излишък от около 110 млн. евро (0.1% от БВП), след като през май натрупаният дефицит беше 2.5 млрд. евро (2% от БВП).
- Министерството на финансите обяснява подобрението през юни с еднократни приходи, сред които по-високи постъпления от корпоративен данък след крайния срок за деклариране и плащане, както и преведената в бюджета част от превишението на приходите над разходите на БНБ.
АКЦЕНТ
Макар юни да приключва с положително месечно салдо, натрупаният дефицит остава исторически висок за първото полугодие, а подобрението спрямо май се дължи основно на приходи с еднократен ефект, а не на трайна промяна в бюджетната динамика.
ГОЛЯМАТА КАРТИНА
Данните идват само дни след като правителството одобри проекта на Бюджет 2026 и го изпрати в парламента. Финансовото министерство защитава значителното увеличение на разходите с по-високите пенсии, увеличението на минималната работна заплата, индексацията на възнагражденията в публичния сектор и по-високите капиталови инвестиции. Бизнесът и част от икономистите обаче критикуват разходната политика, а Съветът на ЕС вече откри процедура за прекомерен дефицит срещу България и препоръча бюджетният дефицит да бъде върнат под 3% от БВП до края на 2029 г.
ДОПИРАТЕЛНА
За първите шест месеца на годината приходите в бюджета нарастват с 8.2% до 21.6 млрд. евро, но разходите се увеличават още по-бързо – с 2.3 млрд. евро до 24 млрд. евро. Основен принос за ръста на разходите имат пенсиите, разходите за персонал и капиталовите инвестиции, включително проектите по Общинската инвестиционна програма и Плана за възстановяване и устойчивост.
