Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Гърция прави решителна крачка към нова индустрия: съхранението на въглероден диоксид. Разрешението за офшорната платформа „Омега“ в изчерпаното находище Принос отваря пътя към проект за над 1 млрд. евро, който може да превърне Северна Гърция в първия голям център за постоянно съхранение на CO2 в Югоизточна Европа.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Гръцкият министър на развитието Такис Теодорикакос одобри изграждането и инсталирането на основата на новата офшорна платформа „Омега“, ключов елемент от проекта Prinos-Apollo CO2. Разрешението е валидно за пет години и може да бъде удължено до десетилетие.
- Платформата ще бъде разположена в района на изчерпаното нефтено находище Принос край Кавала, в Северна Гърция. Оттам уловеният въглероден диоксид ще се инжектира на около 3 км под морското дъно в геоложки формации, които гръцкият регулатор е определил като подходящи за дългосрочно съхранение.
- Проектът се развива от EnEarth, дъщерно дружество на Energean. В първата фаза съоръжението трябва да може да съхранява до 1 млн. тона CO2 годишно, а при пълно развитие капацитетът може да достигне 2.8 млн. тона годишно.
- Общият капацитет на Принос се оценява на до 66 млн. тона CO2 до 2050 г., според EnEarth. Компанията посочва, че вече има подписани меморандуми за 6.12 млн. тона CO2 годишно с потенциални клиенти.
- Проектът е част от списъка на ЕС с проекти от общ интерес, което му дава достъп до по-бързи процедури и европейско финансиране. Европейската комисия вече е одобрила държавна помощ от 150 млн. евро за гръцкото съоръжение, а Prinos е получил и европейско финансиране по Connecting Europe Facility.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„Този проект е важен не само за Гърция, но и за климатичните усилия на Югоизточна Европа“, казва Станич от консултантския екип на Европейската инвестиционна банка.
ГОЛЯМО ЧИСЛО
66 млн. тона. Толкова е потенциалният общ капацитет за съхранение на CO2 в Принос до 2050 г. Това превръща старото нефтено находище в стратегически актив от нов тип: място, където замърсяващата индустрия може да погребва част от емисиите си, вместо да плаща все по-висока цена за тях.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Големият залог не е само климатичен, а индустриален. Системата за търговия с емисии на ЕС постепенно оскъпява въглерода за енергоемките производства, включително цимент, рафинерии, стомана, химическа промишленост и енергетика. Колкото по-скъпи стават квотите, толкова по-голяма става нуждата от технологии, които не просто намаляват емисиите, а ги улавят, транспортират и съхраняват трайно.
Това обяснява защо Принос е повече от гръцки енергиен проект. Той е опит да се изгради регионален пазар за CO2, в който тежката индустрия няма да мисли само за цена на електроенергията и суровините, а и за цена на въглерода. Според Naftemporiki проектът е проектиран да съхранява емисии от Гърция и чрез тръбопроводни и морски връзки от други европейски държави, сред които България, Хърватия, Кипър, Италия и Словения.
За България това е важен сигнал. Страната вече има собствена амбиция в тази посока: проектът ANRAV трябва да свърже улавяне на CO2 в завода Devnya Cement край Варна със съхранение в изчерпано газово находище в Черно море. Европейската комисия го описва като първата пълна верига за улавяне, използване и съхранение на въглерод в Източна Европа.
ДОПИРАТЕЛНА
Българският проект ANRAV получи 190 млн. евро от Иновационния фонд на ЕС и според Clean Air Task Force може да намали около 0.8 млн. тона CO2 годишно през първите десет години работа. Това е приблизително 50% от емисиите на българския циментов сектор, което показва защо темата вече не е далечна европейска политика, а конкретен индустриален въпрос за страната.
