Премиерът Румен Радев потвърди от парламентарната трибуна, че България ще изрази резерви към 21-ия пакет санкции на ЕС срещу Русия. Аргументът му е „българският национален интерес“, но залогът е по-широк: новият пакет удря енергетиката, банките, криптосектора, търговията и руската „сенчеста флота“, а за приемането му е нужно единодушие между страните членки.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- „Не че имам готовност, аз ще го направя. Просто и ясно, защото защитавам и отстоявам българския национален интерес“, заяви Радев в отговор на депутатски въпрос в парламента.
- България вече настоява от предложения санкционен списък да бъдат извадени руският патриарх Кирил и бизнесменът Вагит Алекперов, съсобственик на „Лукойл“. Окончателното решение по пакета се очаква да бъде взето от външните министри на ЕС на 13 юли.
- 21-ият пакет санкции беше предложен от Европейската комисия през юни и е насочен към сектори с висок ефект: енергетика, финансови услуги, крипто, търговия и ограничения за бивши руски военни, участвали във войната срещу Украйна.
- Според Ройтерс пакетът предвижда санкции срещу около 170 физически и юридически лица, включително близо 90 руски банки, ограничения върху криптоплатформи, мерки срещу производството на дронове, търговци на петрол, рафинерии и руски LNG.
- Санкциите в ЕС изискват единодушие, което превръща българската позиция в потенциален блокиращ фактор, ако резервите не бъдат преодолени в преговорите.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„Мога категорично да ви уверя, че няма разколебаване в позициите на нашите партньори и съюзници спрямо България в резултат на моите действия“, заяви Радев, отхвърляйки критиките, че позицията му отслабва отношенията на България със съюзниците ѝ.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Това не е просто поредният спор около санкционен списък. 21-ият пакет идва в момент, в който ЕС се опитва да затегне натиска върху руската икономика, но същевременно трябва да държи заедно 27 различни национални интереса.
Най-чувствителната част е енергетиката. Европейската комисия предлага да се замрази корекцията на тавана на цената на руския петрол до януари 2027 г., за да не се позволи на Москва да печели повече от поскъпването на суровината след напрежението около Ормузкия проток. Брюксел предлага още санкциониране на 30 допълнителни кораба от руската „сенчеста флота“ върху вече санкционираните 632, както и мерки срещу плавателни съдове, които обслужват този флот.
Именно тук българският аргумент за „национален интерес“ се среща с индустриална логика. В публичните изявления на Радев акцентът пада върху риска санкционният режим да удари българската икономика, включително работата на рафинерията в Бургас. България настоява и за изваждане на Алекперов от списъка, което превръща темата от общоевропейски дебат за Русия в конкретен спор за енергийна сигурност, собственост, доставки и работа на ключова инфраструктура.
Паралелно с това Радев се опитва да отдели позицията си по санкциите от подкрепата за Украйна. Той заяви, че България няма намерение да денонсира Споразумението за сътрудничество с Украйна в областта на сигурността, като подчерта, че документът не съдържа конкретни ангажименти за военна помощ, срокове или задължителни действия.
ДОПИРАТЕЛНА
Темата за Украйна има и ядрено измерение. Радев съобщи, че разговорите с Киев за двата реактора от проекта АЕЦ „Белене“ продължават и че е обсъждана възможност за съвместен проект с европейско финансиране за изграждане на нови ядрени мощности и производство на електроенергия. „Предложих заедно България и Украйна да изградим АЕЦ и да им предоставяме електричество“, заяви той.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
Ключовата дата е 13 юли, когато външните министри на ЕС трябва да вземат окончателно решение по пакета. Брюксел има допълнителен натиск във времето: според Евронюз ЕС иска споразумение преди 15 юли, за да избегне автоматична ревизия на ценовия таван върху руския морски петрол, която може да облекчи приходите на Москва.
Ако България задържи резервите си, въпросът ще бъде дали София търси конкретни изключения, редакция на санкционния списък или по-широка промяна в енергийната част на пакета. Отговорът ще покаже дали това е тактически ход в рамките на преговорите, или реален сблъсък между българската позиция и общата санкционна линия на ЕС.
