Премиерът Румен Радев заяви, че България ще използва следващите 15 месеца, за да се позиционира като търговец на природен газ за Европа. Коментарът му идва след подписването на протокол с турската държавна компания „Боташ“, който замразява най-тежката част от договора и предвижда страната да плаща само за реално доставен газ, а не за резервиран капацитет.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- На 6 юли договорът между „Булгаргаз“ и „Боташ“ беше замразен за 15 месеца след среща между Радев и турския президент Реджеп Тайип Ердоган.
- По думите на премиера през този период България ще плаща единствено за реално доставен газ, но не и за резервиран капацитет.
- Радев заяви, че новият протокол постига съществено намаляване на цените за пренос и газификация.
- Според премиера текущият дълг от 360 млн. долара ще бъде изчистен по силата на новите договорености, без това да се отрази на българските данъкоплатци.
- Първоначалният договор с „Боташ“ предвижда резервиране на над 1.8 млрд. куб. м газ за доставка на турска територия и пренос до България до края на 2036 г.
- Този капацитет се равнява на около две трети от българското потребление, но според критиците на сделката надхвърля нуждите на вътрешния пазар и натоварва страната с фиксирани плащания.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„С тези 15 месеца ние ще имаме сериозна работа, така че България да се позиционира като търговец на газ“, заяви Радев.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
По-големият въпрос вече не е само как България ще намали щетата от договора с „Боташ“, а дали може да превърне резервирания достъп до турската газова инфраструктура в реален бизнес. Това е различна задача. Да имаш капацитет не означава автоматично да имаш пазар, клиенти и марж.
След енергийната криза в Европа газът вече не се разглежда само като суровина, а като въпрос на инфраструктура, маршрути и търговска гъвкавост. Държавите, които разполагат с достъп до LNG терминали, интерконектори, хранилища и активни търговски компании, могат да печелят не само от собственото си потребление, а и от пренасочване на количества към други пазари.
Точно тук е тестът за България. Страната има географска позиция, връзки с Турция, Гърция, Румъния и Сърбия и потенциал да участва по-активно в регионалната търговия с газ. Но за да стане това, са нужни договори, ликвидност, търговски риск, капацитет за съхранение и клиенти извън вътрешния пазар. Ако тези 15 месеца бъдат използвани само като отсрочка, проблемът ще се върне. Ако бъдат използвани за изграждане на реална търговска роля, договорът с „Боташ“ може да бъде пренаписан от тежест в инструмент.
