Управител на JobTiger
Ако утре уменията, които днес смятате за критични за бизнеса си, се окажат остарели и неефективни, ще бъде ли вашата организация готова да се адаптира?
2026 г. ще бъде година на ускорение. Изкуственият интелект, променящите се бизнес модели, новите изисквания към уменията и глобалната несигурност ще поставят организациите пред изпитание, за което традиционните подходи все по-трудно дават отговор.
С какво HR може да е от помощ? Ето някои от темите, на които специалистите и мениджъри в „Човешки ресурси“ трябва да обърнат внимание:
Навлизане на AI. Изкуственият интелект се развива изключително бързо и все повече приближаваме прехода, наречен „от Human + Machine към Human х Machine“. С други думи навлизат автономни AI агенти, които извършват сами цялата работа с минимална човешка намеса. AI се превръща от инструмент в ръцете на служителите в „автономен колега“.
Тук на HR трябва да е от полза с модерация на процесите така, че финалното решение да остава човешко.
Също така отговорността при етичен провал не се аутсорсва, тя остава при човека, не при софтуерния доставчик. Това превръща HR в гарант на етичната рамка в организацията.
Революция на уменията. Според доклад на Световния икономически форум (WEF) 42% от базовите умения ще се променят до края на 2027 година. За да се справят с това, компаниите започват все повече да работят върху „картографиране на уменията“, така че при поемане на нов проект или задача, да могат да се възползват максимално от реалните умения на хората, а не да разчитат само на получените дипломи. Така и разпределението на работата между хора и AI може да се прави точно за постигане на максимална ефективност.
Освен този нелек процес, HR трябва да подкрепя и с нагласите на хората за учене. Голяма част от новите умения трябва да се усвояват от нула и бързо, в процеса на работа. Все по-малко ще се разчита на дълги обучителни програми.
Всичко това поставя под въпрос и дългосрочните кариерни планове. При постоянно променящи се необходими умения за извършване на работата старото статично кариерно планиране е практически невъзможно.
Култура на устойчивост в несигурни времена. Бързите промени вървят ръка за ръка с несигурността. Глобалните заплахи, кризата в България, навлизането на AI и автоматизация водят до несигурност на работните места, опасност от прегаряне на отделни хора и цели екипи.
За да се справи с това, компанията и в частност HR трябва да поддържа максимално открита комуникация. Точната и навременна информация, ясната перспектива, са основа за изграждане на доверие. Лидерите в организацията не винаги имат всички отговори, не могат да обещаят стабилност и просперитет, но могат да дадат яснота за посоката на развитие и за мястото на хората в бъдещето на компанията. Тук е важен баланса между прозрачността и тревожните новини. За него няма точна формула, той се търси и постига постоянно.
Преоткриване на лидерството. Времето на универсалните политики приключва и идва времето на индивидуалните решения и подход към всеки човек. Технологиите го позволяват, но задача на HR е да постави границите и да даде начините как това да се случи.
