Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Парламентарната комисия по бюджет и финанси прие на първо четене проектобюджетите на държавата, Националната здравноосигурителна каса и Държавното обществено осигуряване за 2026 г. Следващата стъпка е законопроектите да бъдат разгледани на първо и второ четене в пленарната зала, като намерението на управляващите е трите бюджета да влязат в сила от 1 август.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Комисията одобри бюджета на Държавното обществено осигуряване с 14 гласа “за” и 9 “против”, а бюджета на Националната здравноосигурителна каса – с 15 гласа “за” и 9 “против”. Проектът на държавния бюджет също получи подкрепа на първо четене.
- Държавният бюджет предвижда дефицит от 5.7% от БВП – най-високият за последните 12 години. Приходите са заложени на 49.6 млрд. евро, а разходите – на 56.8 млрд. евро. Прогнозираният икономически растеж за 2026 г. е 2.6%, а средногодишната инфлация – 4.3%.
- Проектът включва мерки за увеличаване на приходите, сред които по-високи цени на винетките, увеличение на акциза върху тютюневите изделия и промени в облагането на хазартната дейност.
АКЦЕНТ
Проектът на бюджета на Държавното обществено осигуряване предвижда средната пенсия през 2026 г. да достигне 543.46 евро, като всички пенсии, отпуснати до края на 2025 г., ще бъдат осъвременени от 1 юли по т.нар. швейцарско правило със 7.8%. Предвижда се трансфер от централния бюджет към ДОО в размер на 6.745 млрд. евро. Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст ще се увеличи от 322.37 евро на 347.51 евро, а социалната пенсия за старост също ще бъде индексирана със същия процент. Максималният размер на пенсиите остава 1738.40 евро. Предвижда се още отпадане на COVID добавката за новоотпуснатите пенсии след 1 юли 2026 г. От 1 август минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица ще стане 620.20 евро, а максималният осигурителен доход за всички осигурени ще се увеличи до 2300 евро. Предвижда се и увеличение на минималните осигурителни прагове за част от икономическите дейности. Друга съществена промяна е, че държавните служители и заетите по Закона за съдебната власт ще започнат поетапно да плащат лични осигурителни вноски. От 1 август осигурителната тежест ще бъде разпределена в съотношение 80:20 между работодателя и служителя, а от началото на 2027 г. – 60:40, както е при останалите работещи.
ДОПИРАТЕЛНА
Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса възлиза на 5.256 млрд. евро, което е увеличение с 8.5% спрямо 2025 г. За здравноосигурителни плащания са предвидени 4.93 млрд. евро, а размерът на здравноосигурителната вноска се запазва на 8%. Министърът на здравеопазването Катя Ивкова посочи, че допълнителният ресурс ще бъде насочен към болничната и извънболничната помощ, лекарствата и профилактиката. По думите й по-строгият контрол върху разходването на публичните средства ще се осъществява чрез системата “еЗдраве“ и инструменти с изкуствен интелект.
КОНТРА
Проектобюджетите срещнаха критики както от работодателските организации, така и от част от опозицията. Работодателите възразиха срещу увеличаването на максималния осигурителен доход и минималните осигурителни прагове в средата на годината, тъй като според тях това повишава непредвидено разходите за бизнеса. Представители на Фискалния съвет предупредиха, че проектите не решават структурните проблеми на пенсионната и здравната система, а от парламентарната опозиция критикуваха липсата на достатъчно реформи и рекордния бюджетен дефицит. Синдикатите, от своя страна, подкрепиха основните параметри на бюджетите. Според КНСБ увеличението на минималните осигурителни прагове ще ограничи сивата икономика, а по-високите разходи за пенсии и здравеопазване са необходими за запазване на покупателната способност и достъпа до публични услуги.
