Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
На 9 юли се навършват 176 години от рождението на Иван Вазов, писателят, чието име стои толкова дълбоко в българската култура, че отдавна е повече от автор в учебниците. Той е памет, език, национален идеал и една от големите причини България да разказва себе си като история, а не само като територия.
Вазов е роден през 1850 г. в Сопот, в семейството на Минчо и Съба Вазови. Израства в атмосферата на Възраждането, в дом, в който любовта към България не е лозунг, а възпитание. Учи в Сопот, Калофер и Пловдив, среща се с руската и френската литература, преминава през Румъния и Браила, където животът на българските хъшове оставя траен отпечатък върху него и по-късно ще се превърне в основа за „Немили-недраги“.
Животът му събира няколко Българии: поробената, въстаналата, освободената, съединената и разочарованата след националните катастрофи. Вазов е член на революционен комитет, съдия, депутат, министър на просвещението, редактор, общественик, но преди всичко писател, който превръща националната съдба в литература. В Пловдив създава част от най-важните си произведения, сред които „Епопея на забравените“, „Българският език“ и „Немили-недраги“, а в Одеса пише „Под игото“, романа, превърнал се в една от най-четените български книги.
Вазов често е наричан Патриарх на българската литература, но това определение не е само почетна титла. Той дава език на българската памет: на Левски и Паисий, на Шипка и Априлското въстание, на хъшовете, на малкия град, на народа, който страда, оцелява, греши, мечтае и понякога намира сили да бъде по-голям от страха си.
Затова и най-силните му цитати не звучат като музейни надписи. Те продължават да стоят близо до днешния ден, защото говорят за свобода, страх, труд, дълг, любов, език и онзи труден патриотизъм, който не се изчерпва с възторг, а изисква характер.
Ето 15 цитата от Вазов и негови произведения:
***
„България заслужава да се потрудим за нея.“
***
„Господа, сейте гори! По ще сте полезни за България, ако отгледахте през живота си пет уврата дъбов лес, отколкото с море заучени фрази.“
***
„Лудите, лудите, те да са живи!“
***
„В граматиката на любовта няма въпросителни знакове.“
***
„Страхът прави жестоко сърцето, той е най-висшата и безобразна форма на егоизма.“
***
„Един народ поробен, макар и безнадеждно, никога се не самоубива; той яде, пие и прави деца.“
***
„Въобще, нещастията на другите необходимо събуждат в дребните души три чувства: първо, удивление; второ, вътрешно задоволство, че бедата не е на твоя глава; и трето, скрито злорадство.“
***
„Не се отчайвай! Вярвай! Работи в братски сговор, със съединени сили!“
***
„Съкровище си ти, но то кому е драго? От всичките блага най-скъпоценно благо най-малко те скъпим.“
***
„В критически минути куражът и присъствието на духа у едного магически действуват въз масата и я подчиняват.“
***
„Тогава началник е оня, който поиска да бъде.“
***
„Да имаш милост към немилостивите е така подло, както да я очакваш от тях.“
***
„Нито жена, нито злато, нито сребро не правят человека благополучен на този свят, а знаеш ли кое? Свободата.“
***
„Без труд не може нищо.“
***
„Не се гаси туй, що не гасне!“
***