Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
България няма да осигурява финансова подкрепа за Украйна тази година, защото бюджетът не позволява това, заяви премиерът Румен Радев в началото на заседанието на Министерския съвет.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Радев заяви, че България ще подкрепя Украйна „според възможностите си“, но тази година такива възможности няма. По думите му предишните управления са поели дългосрочни ангажименти за финансова подкрепа с ежегодни вноски, докато са оставили „огромен бюджетен дефицит“.
- Премиерът свърза решението с проектобюджета за 2026 г., внесен от правителството. Той го определи като „труден“, но с „безспорни достойнства“, и заяви, че кабинетът започва работа и по бюджета за 2027 г.
- Ден по-рано Радев заяви преди срещата на върха на НАТО в Анкара, че България ще подкрепя финансово Украйна в рамките на възможностите си, без това да влияе върху социалните разходи. Той постави акцент и върху изграждането на собствени отбранителни способности на България.
- В началото на правителственото заседание Радев коментира и разговорите си с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, като заяви, че постигнатите договорености ще позиционират България като портал за доставка на енергия за Централна и Източна Европа.
- В понеделник „Булгаргаз“ и турската държавна компания „Боташ“ подписаха протокол за замразяване на договора между тях за 15 месеца. В този период българската страна ще плаща само за използвания капацитет при подобрени условия, а договорът трябва да бъде предоговарян според актуалните пазарни условия.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„Предишните управления поеха твърд, дългосрочен ангажимент за финансова подкрепа на Украйна. С твърди ежегодни вноски, а в същото време ни завещаха огромен бюджетен дефицит. По тази причина споделих пред съюзниците на срещата на върха на НАТО в Турция, че България ще подкрепя Украйна според възможностите си, а тази година такива възможности няма“, каза Радев.
ГОЛЯМО ЧИСЛО
360 млн. долара. Толкова по думите на Радев България дължи към „Боташ“ по договора, след като от юли 2024 г. е натрупан неплатен дълг към турската компания.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Изказването на Радев събира в едно три линии, които досега често се разглеждаха отделно: войната в Украйна, бюджетният дефицит и енергийните ангажименти на България. Външнополитическият сигнал е ясен: София няма да прекъсва подкрепата си за Киев като принцип, но вече я поставя под условие, свързано с фискалните възможности на държавата.
Това е чувствителна промяна, защото България вече има подписано споразумение за сътрудничество в областта на сигурността с Украйна. В него страната потвърждава готовност да продължи сътрудничеството в отбраната и подкрепата за силите за сигурност и отбрана на Украйна, но формулировката е „в рамките на своите възможности“ и в съответствие с националните законодателни и конституционни изисквания.
Затова новината не е просто, че тази година няма пари за Украйна. По-важното е, че Радев пренася разговора от полето на геополитическата солидарност към полето на бюджетната дисциплина. Това е удобна позиция вътрешнополитически, защото позволява правителството да заяви подкрепа за съюзническата линия, без да поема разходи, които могат да бъдат атакувани на фона на дефицита и социалните плащания.
В същото време енергийната част на изказването показва другата голяма цел на кабинета: да представи договореностите с Турция като финансово и стратегическо облекчение. Ако замразяването на договора с „Боташ“ намали текущия натиск върху „Булгаргаз“, това би подкрепило тезата на Радев, че кабинетът намира решения за тежки наследени ангажименти. Но засега липсват достатъчно публични детайли за начина, по който ще бъде покрит дългът от 360 млн. долара и как точно новите условия ще се отразят на публичните финанси.
ДОПИРАТЕЛНА
На срещата на върха в Анкара Радев постави акцент върху укрепването на българския отбранителен капацитет. В контекста на целта на НАТО разходите за отбрана да достигнат 5% от БВП той заяви, че това за България означава инвестиции не само в класически отбранителни способности, но и в инфраструктура, дигитална сигурност, свързаност и киберсигурност.
