Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Съветът на ЕС официално откри процедура за прекомерен дефицит срещу България, след като прогнозите показаха, че бюджетният недостиг ще достигне 4.1% от БВП през 2026 г. и ще остане над европейския лимит и през следващата година. Страната трябва да представи до 15 октомври мерките, с които ще върне дефицита под 3% до 2029 г.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Съветът на ЕС започва процедура, когато бюджетният дефицит на държава членка надвишава референтната стойност от 3% от БВП. Европейските правила поставят и таван за държавния дълг от 60% от БВП.
- Според пролетната прогноза на Европейската комисия дефицитът на България ще се увеличи от 3.5% от БВП през 2025 г. до 4.1% през 2026 г. и 4.3% през 2027 г. Основните причини са социалните разходи, заплатите в публичния сектор и продължаващите разходи за отбрана.
- Изключението, което позволява по-високи разходи за отбрана, не е достатъчно, за да обясни цялото превишение над лимита. България трябва да предприеме ефективни действия и да представи конкретните мерки за намаляване на дефицита до 15 октомври 2026 г.
- Съветът поставя и ограничения върху кумулативния номинален ръст на нетните държавни разходи, който не трябва да надвишава 4.2% през 2026 г., 7.7% през 2027 г., 11.4% през 2028 г. и 15% през 2029 г.
- Нетните разходи са показателят, чрез който ЕС следи дали държавата се придържа към договорената бюджетна траектория. На практика това означава, че всяко ново увеличение на разходите ще трябва да бъде съобразено с приходите и с целта за постепенно намаляване на дефицита.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Процедурата идва само месеци след присъединяването на България към еврозоната и поставя публичните финанси под значително по-строго наблюдение.
Проблемът не е високият дълг. България продължава да бъде сред държавите с най-ниска задлъжнялост в ЕС. Натискът идва от разходите, които в последните години нарастват по-бързо от приходите. Увеличенията на пенсиите и заплатите в публичния сектор, социалните механизми и инвестиционните субсидии постепенно превърнаха дефицита от еднократно отклонение в по-трайна тенденция.
Процедурата не означава автоматично орязване на конкретни пенсии, заплати или инвестиции. Тя обаче стеснява възможностите на правителството да увеличава разходите без допълнителни приходи или икономии на друго място. Бюджетните решения вече ще бъдат оценявани спрямо договорения разходен път, а не само спрямо формалния дефицит в края на годината.
За България залогът е и политически. Коригирането на дефицита може да изисква ограничаване на разходи, отлагане на политики, подобряване на събираемостта или промени в данъчното облагане. Коя комбинация ще бъде избрана, трябва да стане ясно от мерките, които страната ще представи през октомври.
ДОПИРАТЕЛНА
България става десетата държава в ЕС с действаща процедура за прекомерен дефицит. Под подобно наблюдение вече са Австрия, Белгия, Финландия, Франция, Италия, Унгария, Полша, Словакия и Румъния.
Самата процедура представлява засилено наблюдение, а не незабавна санкция. Ако обаче държава от еврозоната не предприеме ефективни действия, Съветът може да наложи глоба до 0.05% от нейния БВП за предходната година, която може да се повтаря на всеки шест месеца до изпълнение на препоръките.
