Как братята Георги Анастасов и Иван Иванов изведоха Salla Estate в елита

„И победителят е… Salla Estate Riesling 2023“, обявява водещият на церемонията по връчването на наградите DiVino TOP 50 2025 в препълнената зала на хотел „Милениум“ в София. За миг настъпва изумление. За първи път в 15-годишната история на класацията на върха застава бяло вино.

Аплодисментите не стихват. В същия момент, далеч от прожекторите в София, технологът, създал Salla Estate Riesling 2023, Анелия Христакиева пътува към румънската изба Crama de Piatra, за да представи вината там. Новината я застига в колата. „Не можех да повярвам. Беше неочаквано“, казва тя по-късно. Първата реакция е да сподели по телефона радостта със собствениците Георги Анастасов и Иван Иванов, които също са на път за Румъния. Докато емоциите в семейната компания бушуват, пазарът реагира мигновено.

Още същия ден цялото количество риз­линг се разпродава за часове, а то не е много. „Имахме само 500 бутилки, останали от 2500 общо. От Casavino купиха 240 и от Meik98 също заявиха количества“, казва Стефан Иванов, второ поколение винар в семейния бизнес. Твърди, че изобщо не бил изненадан от приза, защото вината на Salla Estate вече два пъти попадат в топ 3 вино на годината.

Ризлингът е голямата страст на фамилията. Сложен сорт, капризен, труден за правене. Любителите на ризлинг най-често посягат към вина от избите в Германия или Австрия. Все пак те задават стандарта за сорта. „Ние няма как да се конкурираме с немските и австрийските ризлинги. Тероарът и посадъчният материал са различни. Идеята не е да ги копираме, а да направим възможно най-добрия ризлинг за нашите условия“, обяснява Анелия Христакиева. Този подход се оказва успешен, съдейки по факта, че Riesling Barrel Aged 2015 печели сребърен медал на Concours Mondial de Bruxelles 2018.

Реколта 2023 обаче е от „най-добрите“. Това е късно зреещ сорт. Обикновено, докато гроздето узрее напълно, започват есен­ните дъждове и то тръгва към загниване. Есента на 2023 г. обаче е топла и суха. Добивът е добър, около 720 кг от декар, а гроздето е в много добра зрялост и напълно здраво, нещо рядко за ризлинг. Препатили, местните агрономи наричат сорта „резил“, защото често не успява да узрее добре. „За да получим вино с около 12.5% алкохол, гроздето трябва да има 22–23% захарност, което при ризлинг се случва рядко. Виното отлежава шест месеца върху фините утайки, преди да се бутилира, и още една година в бутилки, за да прояви характерния петролен аромат“, обяснява Анелия Христакиева.

Сортът е нейното голямо професионално предизвикателство, защото от него може да направи почти всичко – от сухи и тихи вина, през полусухи, полусладки и сладки, до пенливи и дори десертни. От гледна точка на пазара обаче е тегав. В България най-търсеният бял сорт вино е совиньон блан, ароматен, лесен за разбиране, модерен и масово предпочитан. Пазарът е буквално залят и се продава лесно. В Salla Estate отглеждат големи масиви совиньон блан. Ризлингът е по-скъп. Отива в среден към висок клас. Освен това „хората са предубедени“. „Смятат, че виното е прекалено киселинно или че е сладко, а всъщност ризлингът може да предложи изключително разнообразие и характер“, коментира Георги Анастасов и налива в чашата за дегустация.

ПРЕЗ 2007 Г., КОГАТО ОБСЪЖДА С ФРЕНСКАТА КОМПАНИЯ ЗА ПОСАДЪЧЕН МАТЕРИАЛ GUILLAUME

какви сортове да засадят, той заявява, че задължително трябва да има от любимия сорт на брат му, който много обича ризлинг. Братята имат дългогодишна кариера в банковия и финансовия сектор. Иван Иванов по това време е член на Управителния съвет и регионален директор в „Първа инвестиционна банка“, а Георги Анастасов е финансов консултант в собствена компания.

Сега е търговец на зърно с база в Провадия: „Даваме на земеделците на кредит семена, пари, нафта торове. И после изкупуваме готовата продукция“. В земеделието той попада случайно. Майка му е била председател на кооперация с 80 хил. декара земя в село Блъсково. Той решил да подпомогне бизнеса финансово, но нещата не потръгнали. Вместо с пари се оказва с ниви. Добрата новина е, че поради липса на средства земята не е третирана с торове и препарати, което я прави подходяща за биологично земеделие, според оценка на холандски експерти.

През 2003 г. местният агроном го отвежда до един южен склон в землището на Блъсково. Пред погледа му се разкриват тераси с много стари лозя. Красиво място като в чаша, огрявано от слънцето през целия ден. „С брат ми решихме да купим 300 декара и да засадим ново лозе. Заложихме всичко – къщи, апартаменти, взехме кредити и започнахме да изкупуваме парцелите от 127 дребни собственици“, разказва Анастасов.

Докато изкореняват старите лозя, от земята излизат монети и артефакти от тракийския, римския и османския период, както и човешки кости. Част от монетите са предадени за оценка, други са изложени във витрината на избата върху пурпурно кадифе, да напомнят историята по тези земи.

Новите лозя, финансирани по програма САПАРД, са засадени с шест сорта, подбрани неслучайно. Освен задължителния ризлинг, за който агрономът предупреждава, че се отглежда трудно заради сбитата чепка и склонността към мухлясване, има още пино ноар и шардоне, защото „континенталният климат и тероарът се доближават до тези в Бургундия“. Траминерът влиза като един от най-комерсиалните тогава сортове и „няма как да се пропусне“. Също и нашумелият совиньон блан, както и каберне фран, с който избата впоследствие печели множество отличия.

От първата реколта 2010 г. в Salla Estate правят 10 хил. бутилки вино в малка винарна от две стаи и пет ферментатора. Salla идва от името на село Салла, което означава чисто, хубаво, добро. Фамилията решава да преработва само една трета от гроздето, другото се продава. „Половината вино – 5 хил. бутилки, изпихме с приятели и платихме данъка върху тях“, разказва Георги Анастасов. Усилието не е било напразно, защото поканените на дегустации „доказани авторитети във винения бранш“ дават много висока оценка на совиньона. Дори казват, че е абсолютно разпознаваем, което е голям комплимент за български совиньон блан. Сред приятелите в дегустациите е Орлин Попов, собственикът на веригата „Happy Bar & Grill“, който решава, че това вино ще пасне много добре на веригата, включително и в двата елитни негови ресторанта Captain Cook Fish and Beef Restaurants в София и Варна.

За малката, никому неизвестна семейна изба това е като летящ старт. Фамилията не се оставя само на възможността да представи виното във веригата, а започва да кани сервитьорите на дегустация, като им засвидетелства специално внимание. Запознава ги с целия процес от лозето до бъчвата и с кратката история на избата. Сервитьорите приемат вниманието лично. „Започват да препоръчват нашите вина. Бяха от старата школа, с отношение към продукта и умения да продават“, обяснява Анастасов.

Шумът около Salla Estate отключва интереса на други елитни ресторанти в региона. В ресторантьорския бизнес е „много трудно да се пробие без препоръки. Първият въпрос винаги е: „Защо да продавам точно твоето вино?“. Препоръките са решаващи, но доверието се крепи и на качеството.

Въпреки добрия старт, през първите пет години Salla Estate отчита загуба. Собствениците определят това нещо за нормално при новосъздадена изба, още повече че имат една нулева година през 2014-а, когато градушките съсипват реколтата. Освен това цената на виното изглежда висока за българския пазар. „Всички ни смятаха за скъпари, защото след всички сметки стана ясно, че ако не продаваме на 18 лв. бутилката, няма смисъл да работим“, коментира той. Днес вината се продават на 20–22 лева. Той продължава да смята в левове, защото все още не е свикнал с еврото.

Амбицията отвежда виното на Salla Estate до участие в престижни международни конкурси. През 2016 г. Salla Cabernet Franc 2013 печели големия златен медал на Concours Mondial de Bruxelles. Новината бързо се разчува, а медалът качва цената. „Имахме само 2300 бутилки и решихме да вдигнем цената от 36 лв. на 72. Продаваше се много добре дори когато стана 100 лв.“, включва се в разговора Стефан Иванов.

Приятели и познати на семейството бързат да поръчат цели бъчви каберне фран от новата реколта, което отговаря на 300 бутилки. По това време малко изби правят вино само от каберне фран. Дори във Франция рядко се среща като едносортово вино. Обикновено влиза в купажи.

„Всички ме попитаха защо реших да правя вино от каберне фран. Отговорът беше – защото с това разполагаме“, казва Анелия Христакиева. Тя още веднъж разчупва статуквото, като прави купаж между пино ноар и каберне фран. В гилдията гледат скептично. Смята се, че тези два сорта са несъвместими. Пино ноар е типичен за Бургундия, с по-деликатен, елегантен, фин ароматен профил, а каберне фран е характерен за Бордо, има по-структуриран, танинов и по-сериозен стил. „Но на лозето те растат един до друг. Защо да не опитаме?“, предизвиква се сама. От любопитство кара клиентите да пробват виното, а „после се връщат за още“.

Иновативният подход печели и Анелия Христакиева става Енолог на годината, награда, гласувана само от професионалисти в бранша. Тя е от школата талантливи технолози, които навремето правят вината за износ в Англия, Канада, Бенелюкс.

Успехите сякаш я съпътстват. През 2017 г. Salla Estate Chardonnay Barrel Aged 2013 се изкачва до № 3 в класацията за най-добрите вина на DiVino. За пръв път бяло вино пробива доминацията на червените вина и това се повтаря през 2023. Шардонето обикновено се свързва с дъб, но Христакиева излиза от рамките. Тя прави Шардоне No Oak 2016, без контакт с дъб, което печели бронзов медал от конкурса за шардоне от цял свят Chardonnay du Monde 2017.

„Правим вино, което ние самите харесваме, и гледаме поне пет години напред“, обяснява Георги Анастасов, но подчертава, че за да отговори на капризния клиент, поддържа широка гама от 32 етикета бели, червени и розета, сухи вина Salla Estate. Тук като в Германия, където избите са фокусирани върху ризлинг, нито като във Франция, където има ясно изразен регионален подход. В Бордо доминират купажите, а в Бургундия работят основно с пино ноар и шардоне.

 

Голяма част от виното на Salla Estate се продава на място. Още от създаването избата посреща много гости от региона, любопитни да опитат вината. През 2014 г. Калин Сутев, който е представител на немския туроператор ITS за България, се влюбва в това „уникално място“ и решава да го предлага на туристи от Германия и Люксембург. Salla Estate става част от атрактивен исторически маршрут в региона, който включва Побитите камъни, Мадарския конник.

Туристите обядват в летния ресторант „Пикник“, кацнал на хълма над лозето. После минават през 150-годишната църква в селото, реставрирана от Георги Анастасов, и през конюшнята, преди да завършат с богата дегустация на вината.

Това не е каква да е конюшня, а модерно съоръжение, правено по образец от Виена. Театралната трибуна е с маси, да пиеш вино и да се наслаждаваш на елитни бели коне от австрийската порода липицанер, които галопират по манежа.

Конете са другата страст на Иван Иванов. Историята тръгва от един приятел, който се похвалил, че си е купил кон, и Иванов обявил, че и той иска да си купи кон. Намира си кон за 3000 лв., използван за разплод. В паспорта му пише, че се казва Чила и е роден на 11.11.1999. „Дядо ни Георги е роден на тази дата и е имал кон на име Чила. Невероятно съвпадение“, разказва разпалено Георги Анастасов. Следващите коне идват от Виена, расови и всичките бели. Конете са навсякъде, на двора, на манежа, и на етикетите на Salla Estate. Виненият туризъм става един от най-силните канали за реклама. Когато човек се потопи в атмосферата на лозята и избата и се срещне с хората зад виното, „започва истински да го цени“.

По време на COVID-19 през 2020 г., когато масовият туризъм секва, а заведенията са затворени, в Salla Estate изграждат нова, по-голяма винарна. Започват да преработват цялата реколта, и то по принуда. Изведнъж става много трудно да продаваме гроздето, да не кажа невъзможно, защото много от винарните засадиха собствени лозя. „До 2024 г. бяхме малка семейна бутикова изба с лимитирани серии класни вина, а сега преработваме 100 тона грозде и ни третират като голям производител“, обяснява Анастасов. През 2025 г. в Salla Estate произвежда над 70 хил. бутилки вино, а приходите достигат 1.5 млн. лв.

В плановете на фамилията е да изгради спа център към хотела, който да задържи хората повече от 1-2 дни. Сондата в двора е пусната на 450 метра дълбочина. Водата не е топла минерална, но е лечебна, показват пробите.

От своя страна технологът Анелия Христакиева поема поредното предизвикателство да създаде пенливо вино от шардоне по метода „Шампан“. Тя мечтае поне 90% от виното да се продава „тук на място“. „Това ще бъде най-доброто за бизнеса. Да не се молим на ресторантьори, които ни извиват ръцете за отстъпки, да не се молим на дистрибутори, които да искат по 30% отстъпки. Принадената стойност да остава при нас, а не само търговците да печелят.“ И да го продаваме 3 години напред, допълва с амбиция Стефан Иванов.