Автор
В България все още има човек, който ти пълни резервоара и на много малко хора им е странно, защото просто така се купува бензин тук. Но всеки, който е шофирал в по-богата страна, е виждал, че там в повечето случаи трябва сам да заредиш. Парадоксално ли ви се струва, че колкото по-богато е мястото, толкова по-вероятно е сам да вършиш неща, за които в България сме свикнали да бъдем обслужвани от някой друг? Нали все пак в по-богатите страни хората имат по-голяма възможност да си позволят различни услуги. Да, наистина цената на тези услуги е много по-висока, но все пак казваме си, нали хората в производството са много по-производителни, следователно обществото може да освободи ресурс, хора, които да извършват услуги за другите.
Ако разсъждавате по този начин, не мисля, че грешите някъде, поне от гледна точка на логиката и на мейнстрийм икономическите модели. Но когато видим реално какви услуги къде се предлагат, ще трябва да преосмислим моделите. Защото не става ясно защо рязко изчезват (буквално почти внезапно изчезват, а не просто постепенно да намаляват) различни професии в прехода от бедно към богато общество.
Общото наблюдение е, че с нарастване на богатството броят на хората, готови да вършат нискоквалифицирана работа, намалява. Намаленото предлагане на труд в обслужването може би е предвидимо на фона на увеличените опции за заетост и доходи в едно по-богато общество дори за най-бедните му членове. Това, което не е предвидимо и което цената сама по себе си не може да обясни, е неравномерното изчезване на някои услуги, запазване и дори ръст на други. Замислете се за сервирането на кафе в малки заведения, което в България се подразбира и очаква от клиентите; в по-богатите страни си взимаш сам кафето от касата.
Наскоро в този ред на мисли Лъчезар Богданов аргументира на страниците на това издание, че инфлацията при услугите не е неизбежна, защото потребителите намаляват или дори спират да ползват услуги като например автомивка с човешко обслужване. Заключение, което споделям, като същевременно се питам какъв механизъм поражда модела, който той описва.
Цената на труда е най-очевидното обяснение. Но натискът на цените предполага бавно свиване на потреблението на дадена услуга, а в действителност наблюдаваме доста рязко изчезване на услуги. Нещо повече, когато се появи евтина работна ръка чрез миграция, част от услугите се завръщат, но само определени видове. Не се връща момчето за лъскане на обувки или операторът на асансьор. Евтиният труд не възстановява света на видимите прислужници. Нещо различно от цената селектира кои услуги сме готови да приемем като потребители в едно богато общество.
Моята работна хипотеза (нямам повече от хипотеза на този етап) минава през делението на услугите на видими за клиента и скрити „в кухнята“. В богатите общества по-невидимите услуги, изглежда, са устойчиви – чистач, куриер, помощник в кухнята на ресторант. Това, което съкращаваме със забогатяването на обществото, са взаимодействията, които имитират сцена на господар и слуга. Търсим машини, за да се обслужваме сами, за да избягаме от тази сцена. Единствено индустрията на туризма може би дава (привидно) опровержение на тази хипотеза: същите тези богати, равноправни общества поддържат цяла индустрия от портиери, сервитьори, аниматори. Същият човек, който у дома никога не би помолил някой да носи чантата му, без колебание дава куфара си на портиер в момента, в който пристигне на почивка в чужбина. Не знам защо е така.
Не си наливаме сами бензина, за да спестим пари, на повечето бензиностанции не спестяваме нищо. Наливаме го сами, за да не стоим безучастно, докато друг възрастен човек го прави за нас. Същото обяснява и разпространението на касите за самообслужване, не защото сме мечтали сами да сканираме кофичката си кисело мляко. Нещо в обществото на равните ни кара да се срамуваме от това да бъдем видимо обслужвани и ние сме готови да платим с време, усилие и мъчително сглобяване на мебели от плоски пакети, само и само да избегнем този дискомфорт.
