Ниската безработица вече не е само знак за силен пазар на труда, а пречка пред бизнеса. За последните три години България е допуснала до пазара на труда над 108 хил. граждани на трети страни, докато работодателите все по-трудно намират хора с необходимите умения.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Безработицата в България се движи между 2.8% и 3.2%, ниво, което министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова определи като „нездравословно ниско“.
- Почти половината от регистрираните в бюрата по труда са с много ниска квалификация, докато компаниите търсят служители със специфични умения.
- Само от началото на 2026 г. достъп до българския пазар на труда са получили над 28 хил. граждани на държави извън Европейския съюз.
- Най-много разрешения за работа са издадени на граждани на Узбекистан, а чуждестранните работници се насочват основно към строителството, туризма, селското стопанство и преработващата промишленост.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„Внос на работници няма как да няма при тази ниска безработица и все по-голямото търсене на кадри с определени умения“, заяви министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова.
ГОЛЯМО ЧИСЛО
95 – от толкова държави са работниците, получили достъп до пазара на труда в България през последните три години.
ДОПИРАТЕЛНА
Според Наталия Ефремова трудовата миграция трябва да следва три основни принципа. Работодателите първо трябва да търсят български кандидати, чуждестранните служители трябва да имат същите трудови права като българските граждани, а процедурите трябва да отговарят стриктно на европейското законодателство.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
България постепенно превръща трудовата миграция от временен отговор на сезонния недостиг в дългосрочна държавна политика. Страната вече има спогодби за регулиране на трудовата миграция с Армения, Грузия и Молдова, а договореността с Узбекистан е на финален етап. Именно за узбекистански граждани са издадени най-много разрешения за работа.
Това изгражда нови постоянни коридори за работна сила към българската икономика. За бизнеса те са начин да запази производството, строителните обекти, туристическите услуги и земеделските дейности. За държавата предизвикателството вече не е само колко бързо може да издава разрешения, а дали може да гарантира контрол върху работодателите, достойни условия на труд и реална интеграция на хората, които остават в страната.
Числото от 108 хил. души показва и по-дълбокия проблем на пазара на труда. В България едновременно има хора без работа и компании без служители, но квалификацията на едните не отговаря на нуждите на другите. Чуждестранните кадри могат да запълнят свободните позиции, но не могат да заместят инвестициите в обучение, преквалификация и повишаване на производителността.
