ЕС готви възрастова бариера за социалните мрежи, представя мерките наесен

КЛЮЧОВИ ФАКТИ

• Експертният доклад препоръчва достъпът на деца под 13 години до рискови дигитални услуги да бъде ограничен, докато технологичните компании не докажат, че продуктите им са безопасни по замисъл. Държавите членки ще могат да въвеждат по-строги ограничения и за тийнейджъри над тази възраст.
• Предложението няма да обхваща само традиционни социални мрежи като Instagram, Facebook и TikTok. Експертите използват по-широкото понятие „социални медии плюс“, което включва видео платформи, онлайн игри, приложения с пристрастяващи механизми и AI спътници, когато те създават рискове за непълнолетните.
• Предвижда се поетапен модел. При най-малките деца използването трябва да бъде силно ограничено, а при тийнейджърите достъпът постепенно да става по-самостоятелен, но при по-строги изисквания към алгоритмите, съдържанието и дизайна на платформите.
• Конкретното предложение се очаква след лятото, вероятно по време на речта на Урсула фон дер Лайен за състоянието на Европейския съюз през септември. След това евентуалният закон ще трябва да бъде одобрен от Европейския парламент и държавите членки.

ВАЖЕН ЦИТАТ

„Ясно е, че платформите се нуждаят от ограничения, съобразени с възрастта“, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Според нея въпросът вече не е дали децата са изложени на рискове онлайн, а как Европа може да им осигури по-безопасно начало в дигиталния свят.

ГОЛЯМО ЧИСЛО

4.5 часа – толкова време средно прекарват онлайн младите хора в ЕС през учебните дни. През почивните дни времето пред екраните надхвърля шест часа, показва проучване на Европейската комисия.  Девет от десет анкетирани тийнейджъри съобщават за поне един отрицателен симптом, свързан с използването на екрани, включително умора на очите, главоболие и проблеми с концентрацията. Близо една трета се чувстват стресирани, тъжни или социално изолирани заради социалните мрежи.

ДОПИРАТЕЛНА

Европейският парламент вече призова за минимална възраст от 16 години за достъп до социални мрежи. Това не е обвързващо законодателство, но показва, че част от евродепутатите настояват за по-строга граница от предложените от експертите ограничения за децата под 13 години.

Франция и Гърция обсъждат минимална възраст от 15 години, Дания разглежда праг от 16 години с възможност за родителско съгласие, а сходни мерки подготвят Испания, Германия, Полша и други държави. Общото европейско решение трябва да предотврати създаването на 27 различни режима за платформите и децата.

КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ

Зад дебата за възрастовата граница стои по-голяма промяна: Брюксел иска да прехвърли отговорността за безопасността от родителите към компаниите, които проектират платформите.

Експертите посочват, че тежестта на доказване трябва да бъде върху технологичните компании. Те ще трябва да покажат, че услугите им са безопасни за деца, вместо семействата сами да се борят с безкрайното превъртане, автоматичното възпроизвеждане, постоянните известия и алгоритмите, създадени да задържат вниманието.

Това засяга директно бизнес модела на най-големите платформи. Колкото по-дълго потребителят остава в приложението, толкова повече реклами вижда и толкова повече данни генерира. При децата обаче същите механизми могат да засилват социалното сравнение, проблемите със съня, тревожността и компулсивното използване.

ЕС вече разполага с инструмент за налагане на подобни изисквания чрез Акта за цифровите услуги, който задължава платформите да осигуряват висока степен на безопасност и поверителност за непълнолетните. Европейската комисия разработи и система за проверка на възрастта, която позволява на човек да докаже, че е над определена възраст, без да разкрива името си или други лични данни. Технологията може да бъде адаптирана и за граници като 13 години.

Така бъдещият спор няма да бъде само на колко години едно дете може да отвори профил. По-важният въпрос ще бъде дали платформите трябва да променят алгоритмите, дизайна и рекламния си модел, преди да получат достъп до младите потребители.