
Този уикенд на Уимбълдън италианецът Яник Синер спечели петата си титла от Големия шлем и добави към богатството си 4.8 млн. долара. Той е вторият най-високоплатен тенисист в света според класацията на Forbes за 2025 г. със състояние от 48.3 млн. долара
За да стигне до върха на световния тенис, Яник Синер прави първите си стъпки в подножието на Доломитите.
Всичко започва на ски пистите, където той се представя толкова добре, че по-късно става вицешампион в гигантския слалом на националните първенства за юноши, пише BBC Sport. Синер показа огромен потенциал и на футболното игрище, където демонстрира инстинктивна способност да играе и с двата крака.
Тенисът скоро завладява жвиота му в планинското селце Секстен, на пешеходно разстояние от австрийската граница. Живописно и спокойно място, където уличните табели са изписани на италиански и немски, но основният език е немски диалект. Това не изглежда като очевидна стартова точка за кариерата на бъдещия номер едно в света, но, както гласи надписът върху купола, извисяващ над близките закрити тенис кортове, това е „мястото, където се раждат шампионите“.
Първият треньор на Синер е семейният приятел Андреас Шьонегер. След като запознава момчето със ските, на него са поверени уроците по тенис през следващото лято. Яник е крехко дете — често най-малкият в групата си — но това, което му липсва като физика, той компенсира с таланта си. „Всеки, който го види на корта, си мисли, че да го победи не е проблем, но той имаше невероятна техника още от самото начало“, каза Шьонегер пред BBC Sport.
Шьонегер хвали отношението на родителите на Синер. Баща му, готвач в местен ски хотел, понякога работи по 14 часа, преди да отиде на корта, за да тренира със сина си. Не че Синер някога е искал да си тръгва по-рано. Той остава да тренира работата си с краката и ударите от основната линия, след като груповите уроци приключват. Когато идва моментът да реши на кой спорт да посвети огромния си талант, тенисът надделява, но решението не минава без лична жертва.
Яник Синер напуска дома си на 13 години и половина, за да се учи на професионален тенис в известния център „Пиати“, който също се намира в италианския град Бордигера. Разположен на Италианската Ривиера, обграден от море, плаж и екзотична градина, вдъхновила някога художника Клод Моне, Бодигера е много по-различен от родното място на Синер. Няма сняг, няма ски и почти никой не говори немски.
Основателят Рикардо Пиати, вече е постигнал голям успех с Милош Раонич и Иван Любичич, работил е и с тийнейджъра Новак Джокович, и първоначално смята, че Синер е твърде млад за такава стъпка. Но момчето е взело решение, подкрепено от неговите родители. Пиати все пак кара Синер да пътува обратно до планините всяка четвърта седмица, за да поддържа връзка със семейството, приятелите и училищните си задължения. Но в един момент талантът на Синер налага друго – да стане ученик на пълно работно време в тенис академията.

Преходът е труден за Синер. Италианският му е ограничен, английският – още повече. Отделно никога не е ходил на фитнес и не е играл повече от няколко пъти седмично. Тялото му има затруднения да свикне с новите условия.
Пиати си спомня за силна личност и характер с добро чувство за хумор, докато треньорът Андреа Волпини – който пътува със Синер в началото на кариерата му – си припомня по-типични за тийнейджърите черти. Общително момче, което се наслаждава на простите неща – футбол, сладолед и когато времето позволява, излет до картинг пистата.
Синер се различава от много други тенисисти от своето поколение и с това, че никога не е играл в юношески турнири от Големия шлем. Пиати предпочита да го изпраща в турнирите от серията „Фючърс“ – най-ниското ниво в професионалния мъжки тенис. „По наше мнение той беше готов да участва в тях – не за да печели, но тези турнири му даваха повече възможности да работи за постигането на целите си“, обясни Волпини.
От време на време се появяват и някои полезни партньори за тренировки. Роджър Федерер е гост в академията, а на няколко пъти Синер тренира с Джокович в Монте Карло. „Когато за първи път се изправиш срещу тези велики тенисисти, може би по-важни са моментите извън корта, когато седнеш и си починеш“, добавя Волпини. „Винаги насърчавахме Яник да задава въпроси. Спомням си един случай в Монте Карло, когато Новак му даде съвет за форхенда му – да не натиска, а да се опита да намери малко по-къс ъгъл.“
Форехендът на Синер вече е едно от най-големите му оръжия и се подсилва от превъзходен сервис и движение по корта, подобно на това на Джокович. „Идеята ми беше, че този младеж е играч, който може да победи Новак, защото двамата си приличат – движението им е много сходно“, добави Пиати. „Идеята беше да удря топката по-бързо от противника, особено срещу Джокович.“
Синер изиграва първия си професионален турнир в египетския курорт Шарм Ел Шейх на 16 години през януари 2018 г. Той достигна втория кръг, като печели 258 долара.
„Беше много, много кльощав. Беше невъзможно да се измисли как да се работи с него, защото тялото му не беше готово“, спомня си бившият му физиотерапевт Клаудио Зималия. „Когато започна да тренира във фитнес залата, беше трудно. Това е нещо различно от карането на ски или играта на футбол за забавление.“
Усилията дават резултат. До края на следващата година Синер вече е достатъчно добър, за да достигне полуфиналите на турнир от ATP Tour в Антверпен и да спечели – едва на 18 – финалите на Next Gen ATP, в които се състезават най-добрите тенисисти под 21 г.
Пиати вижда, че той притежава всички необходими качества за живот на върха: „95% от живота му е тенис. Той мисли за тенис.“
Яник Синер се разделя с Пиати, след като достига втория си четвъртфинал в турнир от Големия шлем на Откритото първенство на Австралия през 2022 г. Той е тенисист от топ 10 и носител на пет титли от ATP Tour, но усеща, че е дошло времето за нова перспектива. Под ръководството на италианеца Симоне Ваньоци и австралиеца Дарен Кахил Синер печели четири титли от турнири от Големия шлем, изкачва се на върха на световната ранглиста и установява съперничество с Карлос Алкарас, което има потенциал да определи цяла епоха.
Но Кахил бърза да отбележи, че основите на успеха на Синер са били положени именно през онези ранни години. „Постоянно говоря за родителите му – за това, че е възпитан да стъпва здраво на земята, и за начина, по който се отнася към хората около себе си“, каза Кахил след триумфа на Синер на „Уимбълдън“ през 2025 г. „Той е добър човек. Добър млад мъж. Винаги е усмихнат. Човекът, когото виждате на тенис корта, не е същият извън него.”
Опитът на Синер да завърши кариерния „Гранд Слам“ – спечелването на всичките четири големи титли – на едва 24-годишна възраст, се проваля на „Ролан Гарос“ през май, когато комбинация от заболяване, жега и умора допринесят за поражението му във втория кръг от Хуан Мануел Серундоло.
Редовните посетители на „Bar da Marco“ в Инихен – селото, в което е роден Синер – не пропускат да гледат мачовете му, независимо от часовата разлика. За миналогодишните прожекции на Уимбълдън пред бара са разпънати около 50 квадратни метра трева. В менюто има ягоди и бяло вино, а – както вече е станало традиция – една от празните бутилки е надписана и поставена в стъклена витрина в чест на най-новия успех на Синер. В Инихен и съседната община Секстен, където е израснал Синер, навсякъде се виждат снимки на любимия им син – включително и от онзи юнски ден преди две години, когато той се завръща за публично честване на постиженията си.

Яник Синер току-що е станал номер едно в света за първи път и носи със себе си трофея, както и репликата на Купата „Норман Брукс“, която е получил за спечелването на първия си турнир от Големия шлем на Откритото първенство на Австралия през януари същата година, и Купата „Дейвис“ – която Италия печели за първи път от 47 години насам през предходния ноември.
Сега Инихен отново има повод да празнува. През уикенда Яник Синер защити титлата си на световен номер 1 на Уимбълдън.
Успехът му е съвсем заслужен – биха казали неговите съграждани. За тях човекът Яник надминава спортиста Яник – “заради своята скромност, откритост, и директната му връзка с хората”.
