Ударите по руските рафинерии превърнаха недостига на гориво от локален проблем по бензиностанциите в риск за цялата икономика. Производството на бензин вече покрива едва около 65% от сезонното потребление, цените на горивата растат многократно по-бързо от общата инфлация, а по-скъпите доставки започват да оказват натиск върху храните и подготовката за жътвата.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Недостигът на бензин в Русия е достигнал около 35% от потреблението при пиковото лятно търсене. През юни дефицитът е бил около 25%.
- Сред най-големите спрели рафинерии са НОРСИ, Омската и Саратовската. И трите са ключови производители на бензин за вътрешния пазар.
- Между 30 юни и 6 юли бензинът е поскъпнал средно с 2.11%, а дизелът с 3.35% само за седмица. От началото на годината ръстът достига съответно 13.93% и 14.72% при обща инфлация от 4.49% за същия период.
- Годишната инфлация в Русия се е ускорила до 6.02% през юни спрямо 5.31% през май. Само за месеца храните са поскъпнали средно с 0.65%.
- Русия забрани износа на дизелово гориво до края на юли и увеличава вноса от Беларус, Индия и други държави. Само от Индия са изпратени най-малко 60 хил. тона бензин.
- Поскъпването на храните не може да бъде обяснено единствено с недостига на бензин и дизел. Върху цените влияят сезонността, състоянието на реколтата и времето. Горивната криза обаче добавя нов разход по цялата верига, от земеделската техника и превоза до складовете и доставките до магазините.
- В някои от по-слабо населените райони недостигът вече доведе до прекратяване на автобусни линии и сметосъбирането. Земеделски производители в руския зърнен пояс предупреждават, че трудно намират гориво за машините си точно преди жътвата.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„Страната може да остане без хляб, което в условията на международни санкции е равносилно на смърт“, заяви депутатът от Държавната дума Нина Останина. Според нея почти една трета от руските рафинерии са изведени от експлоатация, оценка, която не е потвърдена официално от правителството.
ГОЛЯМО ЧИСЛО
40–45 хил. тона. Толкова бензин не достига на Русия всеки ден, за да покрие обичайното потребление през летния сезон. Дневното търсене се оценява на между 115 хил. и 120 хил. тона.
ДОПИРАТЕЛНА
Опитът на Москва да задържи повече гориво на вътрешния пазар вече се усеща и извън Русия. Страната е вторият по големина износител на дизел в света след САЩ, но доставките ѝ са спаднали до 234 хил. барела дневно през първите десет дни на юли спрямо средно 817 хил. барела дневно през 2025 г.
След забраната американските дизелови фючърси скочиха с 11%, а премията на европейския газьол спрямо петрола Brent достигна рекорд. Това повишава разходите за транспорт, индустрия и земеделие и на пазари, които вече не купуват директно руски горива.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Само преди няколко седмици руските власти представяха недостига като временен проблем, който може да бъде овладян чрез пренасочване на доставки. Оттогава всяка следваща мярка показва, че кризата е по-дълбока.
Първо Москва ограничи износа на бензин. След това започна да търси доставки от Беларус и Казахстан и предприе необичайната за голям петролен производител стъпка да внася бензин по море от Индия. Парламентът одобри субсидии за вноса, обвързани с индийските цени и транспортните разходи.
Следващата стъпка беше временното връщане на бензин по по-ниския стандарт Евро-3, за да могат по-малки рафинерии да увеличат производството. Успоредно с това търсенето на газови уредби рязко нарасна, тъй като пропан-бутанът остава по-достъпен и по-лесно се намира от бензина.
Зад поредицата от извънредни решения стои кампанията на Украйна срещу руската петролна инфраструктура. Още през май ударените или спрели мощности в Централна Русия са представлявали около една четвърт от целия рафиниращ капацитет на страната. Московската рафинерия, най-големият доставчик на гориво за столичния регион, беше атакувана на 16 и 18 юни, а възстановяването ѝ може да отнеме поне шест месеца.
Така парадоксът става все по-видим. Една от най-големите петролни сили в света забранява износа, понижава качеството на горивата и субсидира внос от държави, които преработват руски петрол. Докато бюджетът поема част от разходите за тези мерки, останалата част постепенно се прехвърля върху компаниите, превозвачите и крайните потребители.
