Китайската икономика нарасна с 4.3% през второто тримесечие, най-слабият темп от края на 2022 г., след като резкият спад на инвестициите и вялото вътрешно потребление засилиха натиска върху Пекин да предприеме нови стимули.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Брутният вътрешен продукт на Китай се е увеличил с 4.3% на годишна база между април и юни, показаха данните на Националното статистическо бюро. Резултатът е под прогнозата на икономистите за ръст от 4.5% и представлява значително забавяне спрямо отчетените 5% през първото тримесечие.
- Темпът на растеж остава и под годишната цел на Пекин от 4.5% до 5%, която е най-предпазливата, поставяна от китайските власти от десетилетия. Втората по големина икономика в света е изправена едновременно пред продължителна имотна криза, слабо потребителско доверие и търговско напрежение със САЩ и Европейския съюз.
- Инвестициите във фиксирани активи в градските райони са се свили с 5.7% през първите шест месеца на годината, повече от очаквания спад от 4.9%. Инвестициите в недвижими имоти са намалели с 18%, тези в инфраструктура с 2.4%, а вложенията в промишленото производство са отстъпили с 1.2%.
- Спадът отразява както продължаващата криза на пазара на имоти, така и ограниченията пред местните власти, които насочват все повече ресурси към преструктуриране на натрупаните дългове. Недостигът на достатъчно подготвени инфраструктурни проекти също ограничава възможностите за бързо увеличаване на публичните инвестиции.
- Потреблението показа известни признаци на възстановяване. Продажбите на дребно са нараснали с 1% през юни спрямо предходния месец, след спад от 0.6% през май. Резултатът надмина очакванията за ново понижение от 0.1%.
- Промишленото производство се е увеличило с 5.3% на годишна база през юни, над прогнозата за растеж от 4.7% и след увеличение от 4.5% през май.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„Увеличаването на инвестициите в инфраструктура ще бъде основен фокус за стабилизиране на растежа“, заяви Тианчън Сю, старши икономист в Economist Intelligence Unit. Според него разочароващите данни увеличават вероятността Пекин да засили стимулите през третото тримесечие, включително чрез понижаване на основните лихвени проценти, за да насърчи инвестициите и търсенето.
ГОЛЯМО ЧИСЛО
24 млн. – толкова души в Китай са трайно безработни според отделно проучване, което включва хората, останали без работа през последните две години и вече отпаднали от официалната статистика за работната сила. Повече от половината са на възраст между 16 и 24 години.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Китайската икономика все по-ясно се движи на две скорости. Фабриките, износителите и технологичните компании продължават да се възползват от глобалния бум на изкуствения интелект, докато домакинствата и компаниите, зависими от вътрешния пазар, остават под натиск.
Износът се превърна в основния двигател на растежа. През юни той отбеляза най-силното си увеличение от края на 2021 г., подкрепен от търсенето на чипове, компютри, електрическо оборудване и компоненти за центрове за данни. Увеличението на технологичния внос също показва, че Китай ускорява изграждането на собствена инфраструктура за изкуствен интелект.
Зад силните индустриални показатели обаче стои значително по-слаба вътрешна картина. Продължаващият спад на цените на имотите ограничава богатството на домакинствата, пониженията на заплатите тежат върху потреблението, а частният сектор остава предпазлив при новите инвестиции.
Усилията на Пекин да ограничи свръхкапацитета и агресивните ценови войни в промишлеността също могат да натежат върху частните вложения в краткосрочен план. Това поставя властите пред сложен избор: да стимулират икономиката, без отново да увеличават дълга и производствения капацитет в сектори, които вече произвеждат повече, отколкото местният пазар може да погълне.
