Първият бюджет след присъединяването на България към еврозоната поставя рекорди по размер на публичните разходи и капиталовата програма, но пропуска възможността да превърне страната в икономика, основана на иновации и висока добавена стойност. Това става ясно от становище на Българската предприемаческа асоциация (BESCO) относно публикувания законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г.
Организацията не оспорва необходимостта от инвестиции, а поставя въпроса дали увеличените разходи ще генерират по-висока производителност и икономически растеж. Според BESCO именно това трябва да бъде критерият, по който да се оценява първият бюджет на страната в условията на общата европейска валута.

“От BESCO предлагаме бъдещите фискални рамки да се оценяват по три критерия – прозрачност, ефективност и прогнозируемост,” казва изпълнителният директор на асоциацията Александър Нуцов. „Бюджетът не трябва да бъде просто счетоводен документ, а да показва ясно как всяко публично евро създава по-добри услуги, повече инвестиции, по-висока производителност и по-конкурентна икономика, за което ни е нужен нов механизъм“, допълва Марио Милев, също изпълнителен директор на BESCO.
Проектобюджетът предвижда приходите да нараснат с около 5.6 млрд. евро до 49.6 млрд. евро, докато разходите се увеличават с близо 9.3 млрд. евро до 56.8 млрд. евро. Така заложеният дефицит достига 7.2 млрд. евро, или 5.7% от БВП, което е най-високото ниво от повече от две десетилетия. Капиталовата програма също е рекордна и се предвижда да е за 9.36 млрд. евро, което представлява увеличение с близо 60% спрямо 2025 г.
Според становището проблемът не е размерът на инвестициите, а липсата на достатъчно ясна връзка между нарастващите разходи и очаквания икономически ефект. Организацията посочва, че бюджетът отделя значително по-малко внимание на структурни реформи като дигитализацията на администрацията, оценката на ефективността на публичните програми и оптимизацията на държавния сектор.
Сред положителните елементи организацията откроява запазването на плоския корпоративен и подоходен данък, фокуса върху научноизследователската и развойната дейност, технологичния трансфер и въвеждането на данъчно облекчение за инвестиции в НИРД.
В същото време BESCO се обявява срещу предложеното увеличение на максималния осигурителен доход в средата на бюджетната година, тъй като според организацията това намалява предвидимостта за бизнеса и увеличава цената на висококвалифицирания труд.
Според асоциацията, България вече не може да разчита на модела на евтината работна ръка. След присъединяването към еврозоната конкурентоспособността ще зависи все повече от качеството на институциите, човешкия капитал и способността на икономиката да създава иновации. Затова от BESCO настояват заложеният дефицит да бъде намален още с бюджета за 2026 г., и той да бъде сведен под 3% от БВП през 2027 г. Организацията настоява още капиталовите разходи да бъдат обвързани с измерима икономическа възвръщаемост, да се увеличат инвестициите в научноизследователска дейност, технологичен трансфер и рисков капитал, както и да се ускори дигитализацията на публичния сектор.
Един от акцентите в анализа е динамиката на държавния дълг. Очакванията са той да нарасне от 24.2 млрд. евро през 2024 г. до 37.7 млрд. евро през 2026 г. и да достигне 50.5 млрд. евро през 2028 г. Лихвените разходи вече се доближават до 1% от БВП и ще продължат да растат. Според BESCO това ограничава бъдещата гъвкавост на фискалната политика, особено ако икономическият растеж се забави или се появят нови външни шокове.
Като част от инициативата „Бюджет на светло“ (в колаборация с Института за пазарна икономика и “Активни политики”), BESCO предлага създаването на единен дигитален портал, който да позволява проследяване в реално време на публичните разходи, капиталовите проекти и изпълнението на бюджетните политики. Според организацията подобна прозрачност е ключова за оценката на ефективността на всяко похарчено публично евро.
В своя анализ на проектобюджета от асоциацията предупреждават, че след влизането в еврозоната България вече не може да разчита на ниските данъци и евтината работна сила като основно конкурентно предимство. Ако публичните разходи не бъдат насочени към образование, иновации, технологии и по-висока производителност, страната рискува да увеличава дефицита и дълга, без това да се превърне в по-висок икономически растеж.
