Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Режисьорът на „Одисея“ вече е толкова печеливш, колкото всеки актьор от А-листата на Холивуд. Ето колко би могъл да спечели от своя епичен летен блокбастър.
На премиерата на „Одисея“ в Мумбай в събота Кристофър Нолан се пошегува с перспективите на филма като международен летен блокбастър. „Чудесно е как ни обединява и ни кара да тръгнем на път, да пътуваме и да дойдем тук“, каза пред публиката режисьорът, роден във Великобритания, преди да отпрати закачка към „СпайдърМен“ и една от звездите в “Одисея”. „Но ако гледате само един филм с Том Холанд това лято…“
Защото, разбира се, „Одисея“ не е филм с Том Холанд. Въпреки актьорския състав, в който са включени Мат Деймън, Ан Хатауей, Лупита Нионго, Шарлийз Терон и други актьори от най-висока класа, единственото име, изписано на плаката, е това над заглавието: „Филм на Кристофър Нолан.“
55-годишният режисьор се превърна в истинска марка дори сред най-непретенциозните кинолюбители и си спечели армия от предани почитатели сред киноманите, благодарение на своите зрелищни филми като „Генезис“, „Интерстелар“ и трилогията за Батман. Върхът на кариерата му настъпи през 2023 г., когато превърна „Опенхаймер“ – тричасова историческа драма за бащата на атомната бомба – в блокбастър с приходи от почти един милиард долара и носител на седем „Оскара“. Този път той ще подложи тази привлекателност на изпитание с още по-рискован проект – епична историческа драма с мечове и сандали на стойност 250 милиона долара, заснета изцяло в IMAX 70 мм, която се конкурира с най-амбициозните филми на всички времена.
„Мисля, че в моите очи той е нашата съвременна версия на Дейвид Лийн (режисьора на „Лоурънс Арабски“, казва Рон Хауърд, носителят на „Оскар“ за режисура на „Красив ум“ и „Аполо 13“. „Той създава филми, които сякаш веднага се превръщат в класики.“
За Нолан тази бокс-офис мощност е съпътствана и от хонорари, достойни за кинозвезди. Forbes оценява, че от Universal са му изплатили 20 милиона долара авансово за „Одисея“ – като предплащане срещу 20% от брутните приходи на студиото от бокс-офиса, които той дели със съпругата си и продуцентката на филма Ема Томас (съответно 15% и 5%, според оценките на Forbes). Това е вариация на класическата сделка „20 срещу 20“, която беше стандартна през изминалите десетилетия за топ актьори като Том Круз, Дензъл Уошингтън и Том Ханкс, но днес съществува само за режисьори, които могат да гарантират блокбастър с почти всяко свое заглавие.
Различни удръжки и такси биха могли да повлияят на дела на Нолан — „никой не получава истинската брутна сума“, гласи старата холивудска аксиома — но ако „Одисея“ събере повече от 800 милиона долара в световен мащаб това лято, както прогнозират анализаторите на боксофиса, Нолан би могъл да спечели поне 75 милиона долара. (Филмът вече записа рекорд за Нолан с дебюта си от 264.1 млн. долара.) Продажбите на видео по заявка и приходите от първия период на стрийминг лесно биха могли да надхвърлят първоначалната му обща сума от 85 милиона долара за „Опенхаймер“, преди да се платят данъци и хонорари на агенти и адвокати (в дългосрочен план е вероятно приходите му от „Опенхаймер“ и „Одисея“ да надхвърлят по 100 милиона долара всеки).
Разбира се, Нолан не е първият режисьор, който се появява в нощни токшоута и на кориците на списания, или който натрупва състояние от дялово участие в брутните приходи от филмите си. Стивън Спилбърг се радваше на подобен престиж през 80-те и 90-те години с поредица от блокбастъри, които поставиха основите на личното му състояние, което Forbes оценява днес на 7,1 милиарда долара.
Джеймс Камерън, друг милиардер, спечели над 300 милиона долара само от един филм – брутния си дял от „Аватар“ от 2009 г. В различни периоди Мартин Скорсезе, Питър Джаксън, Куентин Тарантино и други режисьори са упражнявали влияние върху боксофиса. Но превъзходството на Нолан идва в епоха, в която всяка премиера на филм се бори отчаяно за внимание, не само срещу други премиери, но и срещу стрийминг услугите, видеоигрите, TikTok, YouTube и други развлекателни опции.
„Холивуд винаги е имал елитна група от режисьори, които привличаха публиката само благодарение на силата на името си“, казва Брандън Кац, директор по анализи и стратегия за съдържание в Greenlight Analytics. „Но мисля, че в днешната силно фрагментирана медийна екосистема тяхната стойност е може би по-важна от всякога, защото те успяват да се наложат на претъпкания пазар.“
Когато решават дали си струва да платят, за да гледат даден филм в кината, през последните години зрителите все повече се влияят от режисьорите, а не от актьорите, които те кастват. Нова класа режисьори като Райън Куглър („Грешниците“), Зак Крегър („Weapons“) и Джордан Пийл („Get Out“) се наложиха като значими фактори за привличане на публика в кината и сега редовно получават по 15–20 милиона долара на филм – на равнището на най-големите актьори. Дори тазгодишните хитове „Obsession“ и „Backrooms“ се приписват предимно на младите режисьори Къри Баркър и Кейн Парсънс, като според информациите Баркър е получил оферта „на сляпо“ от 10 милиона долара от едно студио, което се надява да спечели правата за всеки филм, който той би искал да заснеме след това.
И все пак Нолан остава безспорен лидер. Според данните от проучването на Greenlight, дори 12 месеца преди премиерата и масираната маркетингова кампания на „Одисея“, над 70% от анкетираните, които знаеха за съществуването на филма, имаха „намерение да го гледат на голям екран”. За сравнение, „Аватар: Огън и пепел“ на Камерън и „Грешниците“ на Куглър привлякоха 45%. „В момента Нолан е номер едно“, казва Кац. „И той е постигнал това до голяма степен без традиционна интелектуална собственост – това е най-впечатляващото от всичко.“
Кристофър Нолан за първи път демонстрира влиянието си като филмова звезда през 2021 г., когато напусна дългогодишното си студио Warner Bros заради решението на компанията по време на пандемията да излъчва филми за гледане у дома в същия ден, в който излизат в кината, след което покани редица ръководители от студия и стрийминг платформи в домашния си офис в Холивуд Хилс, за да се състезават за следващия му проект. В крайна сметка Universal спечели проекта, като предложи повече, отколкото би обещало на който и да е актьор – пълен творчески контрол и дял от брутните приходи, но също така и ангажименти за мащабна маркетингова кампания, удължен период на излъчване в кината и период на „замразяване“ на премиерите в седмиците преди и след излизането на филма му.
„Опенхаймер“ се превърна в най-големия успех в кариерата на Нолан, давайки му почти пълна свобода да „режисира дори телефонния указател“, както се изразява Хауърд. Той избра да заснеме епична версия с живи актьори на Одисеята на Омир – филм, който ще изисква мащабен 91-дневен график за снимките в шест държави, с приблизителен бюджет от около 250 милиона долара. Universal се съгласи и предложи на Нолан подобни условия.
„Привлича ме работата в голям мащаб, защото знам колко крехка е възможността да мобилизирам тези ресурси“, каза Нолан пред списание Time в началото на 2024 г. „Знам, че има толкова много режисьори по света, които биха дали очите или зъбите си, за да имат ресурсите, които аз събрах, и чувствам, че имам отговорността да ги използвам по най-продуктивния и интересен начин.“
Филм, толкова скъп като „Одисея“, разбира се, не е сигурен успех за едно студио, поради което подобен бюджет обикновено се запазва за филми за супергерои и други продължения на поредици. За да се възвърнат разходите за продукция и маркетинг, като се има предвид разпределението на приходите от продажбата на билети с кината в съотношение приблизително 50:50 и процентът от брутните приходи, който получава Нолан, филмът вероятно ще трябва да спечели над 800 милиона долара в световен мащаб, преди да започне да генерира печалба. Universal почти сигурно ще прибере в джоба си много повече от „Obsession“, отколкото от „Одисея“ тази година.
И все пак студиата биха направили почти всичко, за да се включат в бизнеса с Нолан (включително Warner Bros, които през последните години изпратиха на Нолан чек за авторски хонорар със седемцифрена сума и пуснаха отново по-старите му филми за компанията в кината за ограничени IMAX прожекции). За филмовите инвеститори той е „еднорог“ не само заради резултатите в боксофиса, които може да генерира, но и заради надеждността, която осигурява в производството. „Одисеята“, например, приключи основните си снимки девет дни преди графика.
Нолан прояви подобна ефективност тази година и в другата си длъжност – като президент на Гилдията на режисьорите на Америка, като помогна за договарянето на ново колективно трудово споразумение през юни, докато едновременно с това беше затънал в постпродукционната работа по „Одисея“. Подписаното споразумение дойде цели три седмици преди крайния срок, като по този начин се избегна поредното спиране на работата, подобно на това, което тормозеше Холивуд през 2023 г. и в годините след това.
Хауърд, вицепрезидент на гилдията, стана свидетел на практичния управленски стил на Нолан по време на неотдавнашно заседание на управителния съвет. „Поставят се въпроси, водят се разговори, вземат се решения и приключваме с един час по-рано“, казва той със смях. „След това му казвам: ‚О, чувал съм за теб! Ето за какво съм чувал за теб!‘“
Може би най-сигурният знак за уважението, с което Нолан се ползва сред филмовата общност, е ентусиазмът, който други режисьори като Хауърд изпитват при мисълта да отидат на кино, за да гледат „Одисея“ през премиерния уикенд.
„Знам, че вече си поръчах билети за IMAX“, казва Хауърд, „а аз не правя това много често.“
Автор: Matt Craig
