България отчита най-големия бюджетен дефицит в Европейския съюз през първото тримесечие на 2026 г., показват данни на Евростат. Въпреки това страната остава сред държавите с най-нисък държавен дълг в блока – контраст, който идва само дни преди парламентът да приеме окончателно бюджета за 2026 г., предвиждащ рекорден дефицит и поемане на нов дълг.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- България е отчела най-високия бюджетен дефицит в Европейския съюз през първото тримесечие на 2026 г., показват сезонно изгладените данни на Евростат.
- Дефицитът на сектор “Държавно управление” достига 7.6% от БВП, което е значително над средното равнище за еврозоната (3.1%) и за ЕС (3.1%).
- Спрямо предходното тримесечие бюджетната позиция на България се е влошила с 5.1 процентни пункта – най-голямото тримесечно изменение сред всички държави членки. През четвъртото тримесечие на 2025 г. дефицитът беше 2.5% от БВП.
- След България най-големи бюджетни дефицити през първото тримесечие са отчетени в Унгария (-6.6%), Полша (-5.9%), Франция (-5.1%) и Белгия (-4.8%).
- За сравнение, дефицитът в еврозоната намалява леко от 3.2% до 3.1% от БВП, а в ЕС – от 3.4% до 3.1%.
АКЦЕНТ
Въпреки най-високия бюджетен дефицит в ЕС, България остава сред страните с най-нисък държавен дълг. Към края на първото тримесечие на 2026 г. държавният дълг е 28.5% от БВП, като по-ниски нива имат само Естония (25.2%) и Дания (26.8%). Така България се връща в топ 3 на страните с най-ниско дългово натоварване в Европейския съюз.
ДОПИРАТЕЛНА
Темата за публичните финанси е особено актуална и за България, тъй като още тази седмица парламентът трябва окончателно да приеме държавния бюджет за 2026 г. Проектът ще бъде обсъден на второ четене в ресорната комисия по бюджет и финанси днес и предвижда бюджетен дефицит от 5.7% от БВП, или около 7.2 млрд. евро – най-високото равнище за последните две десетилетия. Заложени са приходи от 49.6 млрд. евро и разходи от 56.8 млрд. евро, както и възможност за поемане на нов държавен дълг до 10.1 млрд. евро. Така общият държавен дълг се очаква да достигне 37.7 млрд. евро, или 30.1% от БВП. Бюджетът запазва основните данъчни ставки без промяна, но предвижда увеличение на максималния и част от минималните осигурителни прагове, по-високи винетни такси, разширяване на обхвата на тол системата и въвеждане на 10% данък върху печалбите от хазарт.
КОНТРА
Макар България да остава сред държавите с най-нисък държавен дълг, динамиката при него е противоречива. На тримесечна база съотношението на дълга към БВП намалява от 29.9% до 28.5%, което е вторият най-голям спад в ЕС след Гърция. На годишна база обаче показателят се увеличава с 4.8 процентни пункта – второто най-голямо нарастване в Европейския съюз след Финландия.
ГОЛЯМОТО ЧИСЛО
7.6%. Толкова достига бюджетният дефицит на България през първото тримесечие на 2026 г. като дял от БВП – най-високото равнище сред всички държави членки на Европейския съюз.
КОНТЕКСТ
На равнище ЕС публичните финанси остават относително стабилни. През първото тримесечие на 2026 г. приходите на сектор “Държавно управление” възлизат на 46.6% от БВП, а разходите – на 49.8%, което формира среден дефицит от 3.1%. В еврозоната приходите са 47.1%, а разходите 50.2% от БВП.
Данните за държавния дълг показват, че съотношението му към БВП в еврозоната се е повишило до 88.9%, а в ЕС – до 82.9%. Най-задлъжнелите държави остават Гърция (143.5%), Италия (138.9%), Франция (117.6%), Белгия (109.1%) и Испания (101.6%).
