Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
България остава предпоследна в Европейския съюз по иновации, а дистанцията спрямо средното европейско ниво продължава да бъде значителна. Докато Европейската комисия отчита слаби резултати по почти всички ключови показатели, бизнесът предупреждава, че националната стратегия няма да промени тенденцията, защото остава прекалено обща.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- България заема предпоследното място в последното издание на European Innovation Scoreboard и остава в групата на т.нар. Emerging Innovators – държавите с най-ниски иновационни резултати в ЕС.
- Страната изостава от средното за ЕС по повечето основни показатели, включително публични и частни инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, сътрудничество между бизнеса и научните организации, комерсиализация на научните разработки, патентна активност и внедряване на иновации в предприятията.
- В същото време според бизнеса държавната стратегия за развитие на научните изследвания, иновациите и интелигентната индустрия, не очертава ясни и конкретни стъпки, макар да поставя амбициозни цели засилване на връзката между науката и бизнеса, повишаване на конкурентоспособността, насърчаване на технологичния трансфер, развитие на високотехнологичните индустрии и увеличаване на инвестициите в научноизследователска дейност.
КАКВО КАЗВА ЕВРОПА
Последното издание на European Innovation Scoreboard 2026 поставя България на 26-о място от 27 държави членки, като страната остава в групата на Emerging Innovators. Иновационното представяне на България достига едва 48.9% от средното за Европейския съюз, което я нарежда непосредствено пред Румъния.
Още по-притеснителен е темпът на развитие. От 2019 г. насам България е подобрила представянето си с едва 4.5 процентни пункта, докато средното увеличение за Европейския съюз е 11.6 пункта. Това означава, че страната не просто изостава, а наваксва значително по-бавно от останалите държави.
Докладът отчита особено слаби резултати при публичните и частните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, сътрудничеството между бизнеса и научните организации, комерсиализацията на научните разработки, патентната активност и внедряването на иновации в предприятията. По данни на Националния статистически институт едва 25.8% от българските предприятия са осъществявали иновационна дейност през периода 2022-2024 г.
Въпреки че Европейската комисия отчита подобрение в отделни показатели спрямо предходни години, то не е достатъчно, за да изведе страната от групата на най-слабо представящите се иновационни икономики. Според оценката България продължава да изпитва сериозни затруднения при превръщането на научните разработки в пазарни продукти и при изграждането на устойчива връзка между науката и бизнеса.
КАКВО КАЗВА ДЪРЖАВАТА
Основният стратегически документ в тази област е Националната стратегия за развитие на научните изследвания, иновациите и интелигентната специализация 2021–2030 г. Тя поставя като основни приоритети засилването на връзката между науката и бизнеса, развитието на високотехнологични индустрии, ускоряването на технологичния трансфер, повишаването на конкурентоспособността и увеличаването на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност.
За изпълнението на тези цели служи Иновационната стратегия за интелигентна специализация (ИСИС) 2021–2027, която определя приоритетните области за финансиране и развитие. Към момента не е представен нов стратегически документ, който да очертава политиката след 2027 г.
ЗАЩО БИЗНЕСЪТ Е КРИТИЧЕН
Представители на бизнеса смятат, че проблемът не е в липсата на стратегически документ, а в неговата недостатъчна конкретност. Според тях ИСИС съдържа широки цели и приоритети, но не посочва ясно кои технологии и индустрии България трябва да развива с предимство.
Компаниите критикуват липсата на измерими индикатори за успех, конкретни срокове, ясно разпределени отговорности между институциите и механизми за проследяване на изпълнението. По думите им стратегията не дава достатъчно предвидима рамка за частните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност.
Бизнесът настоява за по-силен фокус върху ограничен брой приоритетни области, в които страната може да изгради конкурентно предимство, както и за по-тясно сътрудничество между университети, научни организации и компании.
Според критиците именно липсата на такава яснота и фокус е една от причините България да остава в долната част на европейската класация по иновации, въпреки наличието на стратегия и публични програми за подкрепа.
КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ НАПРАВИ
Констатациите в европейския доклад се потвърждават и от Междинния доклад на Министерския съвет за изпълнението на Иновационната Стратегия за интелигентна специализация 2021-2027 г. Според препоръките в документа трябва да се увеличи финансирането на Увеличаване на финансирането за научно-изледователска и развойна дейност и връзката между науката и бизнеса, да се повиши регионалния фокус, да се подобрят уменията на човешкия капитал и да се намали административната тежест. В началото на 2026 г. Министерството на иновациите и растежа обяви, че ще инвестира близо 310 млн. евро в модернизацията на българския бизнес през тази година.
