Народното събрание започва окончателното разглеждане на държавния бюджет за 2026 г., след като проектът беше одобрен на второ четене от парламентарната комисия по бюджет и финанси. Очаква се дебатите по план-сметката на държавата да продължат и в петък, като проектът запазва основните си параметри, включително рекорден бюджетен дефицит и възможност за поемане на нов държавен дълг.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Проектобюджетът предвижда дефицит от 5.7% от брутния вътрешен продукт (БВП), или около 7.2 млрд. евро – най-високото ниво за последните две десетилетия.
- Заложени са приходи, помощи и дарения в размер на 49.6 млрд. евро и разходи от 56.8 млрд. евро.
- Бюджетът е изготвен при прогноза за икономически растеж от 2.6% и средногодишна инфлация от 4.3%, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ).
- Проектът предвижда възможност държавата да поеме нов дълг до 10.1 млрд. евро през 2026 г. В тази сума е включен заем до 3.261 млрд. евро по европейския инструмент SAFE, предназначен за укрепване на отбранителната индустрия. Ако бюджетът бъде приет в този му вид, държавният дълг се очаква да достигне 37.7 млрд. евро, или 30.1% от БВП.
АКЦЕНТ
Бюджетът запазва без промяна основните данъчни ставки, но предвижда увеличение на максималния осигурителен доход и на част от минималните осигурителни прагове. Проектът включва още 10% данък върху печалбите от хазарт, разширяване на обхвата на тол системата, 30% увеличение на винетните такси от 1 август и по-ранно повишаване на акцизите върху тютюневите изделия.
ДОПИРАТЕЛНА
Сред одобрените промени е и нова методика за изчисляване на трудовия стаж. От 1 януари 2027 г. той ще се изчислява на база реално отработени часове, а не календарни дни. Целта на управляващите е изсветлят икономиката. Предложението обаче предизвика критики, според които мярката ще има обратен ефект и ще засегне уязвими групи и студенти, за които почасовата работа е единствен начин за осигуряване на доход.
ДОПЪЛНИТЕЛЕН КОНТЕКСТ
Окончателното разглеждане на бюджета започва на фона на данни на Евростат, според които България е отчела най-големия бюджетен дефицит в Европейския съюз през първото тримесечие на 2026 г. – 7.6% от БВП, при средно 3.1% както за ЕС, така и за еврозоната. В същото време страната остава сред държавите с най-нисък държавен дълг в съюза – 28.5% от БВП, като по-ниски нива имат само Естония и Дания.
