Зад силните резултати стоят ясни принципи: лидерство с визия, доверие без компромиси и устойчив бизнес партньор с утвърдена визия
Колко трудно беше за Вас да стигнете до executive позиция като жена в технологична компания?
Смятам, че винаги е трудно да постигнеш израстване в такава позиция независимо дали си жена или мъж. Изисква се много отдаденост на работата, често с цената на личен живот. Точно това прави нещата по-трудни, когато си жена, майка, съпруга. Балансът е труден, понякога невъзможен.
Вие работите с AI в ServiceNow, с технологии, които помагат на компании да автоматизират работата, да управляват риска и да вземат решения по-умно и по-бързо. Кога според Вас е добре да оставим AI сам да вземе решение и кога трябва човекът да се намеси?
И най-умният AI не може да замести човек във взимането на решения, които изискват комплексна логика и креативно мислене. Можем да оставим алгоритмите да действат автономно в рутинните, повтарящи се процеси, където скоростта и обемът от данни са от ключово значение.
Стратегическото планиране, управлението на риска и казусите, изискващи емпатия обаче, са изцяло наша територия. Технологиите ни дават страхотни прогнози, но крайната преценка и отговорността винаги остават в ръцете на човека.
Ако част от работата вече се върши от AI и различни системи, какво човешко остава в лидерството?
Лидерството за мен е най-важната задача в моята роля и тя не може да бъде заместена от AI. Да водиш хората чрез емпатия, личен пример и визия все още е непостижимо за машините. Въпреки че технологиите напредват бързо, те нямат сърце и не могат да създадат истинска човешка връзка. А именно в тази връзка и в доверието се крие разликата между мениджъра и истинския лидер.
Като експерт по управление на бизнес и технологични рискове, може ли да кажете в реалния свят дали компаниите предвиждат проблемите, или ги гасят, когато вече са се случили? И какво става след това?
В дигиталния свят сме изправени пред множество непредвидими рискове. Въпреки усилията да бъдат обхванати чрез бизнес планове и стратегии, технологиите се развиват толкова бързо, че организациите трудно успяват да актуализират и тестват плановете си навреме. Затова ключово е да се покрие максимално голям спектър от потенциални рискове и да се изградят ясни протоколи за тяхното управление. Това позволява преминаване от реактивен към проактивен подход в управлението на риска.
Как успявате да държите „голямата картина“ и да взимате решения, когато имате AI, риск, процеси и клиенти едновременно?
Когато управляваш едновременно AI, процеси, риск и клиенти, голямата картина е твоята котва. Моят подход е да планирам няколко стъпки напред, изпреварвайки предизвикателствата. Но визията не е достатъчна – тя изисква подготовка. Затова инвестирам време всеки ден, за да уча и да поддържам знанията си на високо технологично ниво. Дълбокото разбиране на процесите и технологиите е това, което ми дава увереност да взимам тежки решения и да водя екипа напред.
Как ще изглежда работата Ви, ако погледнем 3–5 години напред. Какво ще правят хората и какво вече ще е работа на AI?
Иска ми се да вярвам, че все още ще имаме достатъчно ресурси като ток и изчислителна мощ, за да развиваме AI, както и че ще намерим начин да го контролираме и използваме в полза на човечеството, а не за определени цели и интереси.
В перспектива се надявам AI да прави всички скучни и повтарящи се задачи, от които всички бягаме, и да остави достатъчно време на хората да мислят за по-сложни концепции и проблеми. Бъдещето ще покаже доколко ние, хората, можем да сме разумни същества в управлението на машините.
