Women4Business | Партньорска програма
Катя Мачуганова за емоцията и смелостта в трудните решения и лидерството, водено от принципи и човечност
Как се вземат правилните решения, когато те са и най-трудните?
С отговорност, след задълбочен вътрешен диалог със себе си. Не избирам лесното, а вярното. Думата за мен е договор. В моменти на несигурност се опирам на посоката, не на страха, защото кризите често изглеждат като стени, но понякога са прозорци. В бизнеса това означава да можеш да вземеш решение, което не е популярно в момента, но е устойчиво във времето.
Има ли цена за това да останеш вярна на принципите си?
Да, и понякога тя е висока. Изисква готовност да напуснеш зоната на комфорт и да понесеш загуба на одобрение – включително в професионална среда. Но автентичността се връща като тиха, вътрешна свобода, която не може да бъде заменена. Принципите не ограничават човека – те са неговият гръбнак: това, което го изправя и му дава посока, включително като лидер.
Как личната кауза се превръща в сила за промяна?
Чрез присъствие, не чрез шум. Чрез личен пример, който не се налага, а просто съществува. В организациите това често е най-силната форма на култура – не написаните ценности, а живите действия. Светът се променя бързо и понякога неочаквано и рязко, но човечността остава устойчива посока. Когато я живееш, тя се предава нататък без усилие.
Какво бихте искали да оставите след себе си отвъд професионалните успехи и лидерските позиции?
Не мисля в категорията „оставяне“, а в категорията „посока“ – в пространството между хората, което се променя, когато присъствието е истинско. Има тиха непримиримост в това да чувстваш и да не се отказваш от емоцията. Искам да съм част от свят с повече мекота и повече смелост едновременно – и в живота, и в начина, по който се водят организации търся баланс между разум и емоция.
В свят, в който успехът често се измерва с резултати и скорост, какво според Вас не бива да жертваме по пътя към върха?
Бих пазила характера си и автентичността си. Успехът няма стойност, ако цената му е да изгубиш себе си. Не вярвам, че силните организации се изграждат от хора, които мислят еднакво. Истинското богатство е в различните гледни точки, различните таланти и способността да ги обединиш в обща посока.
Кой момент Ви промени най-силно като лидер и човек?
Моментът, в който осъзнах, че хората започнаха да се съобразяват с моето мнение не само в бизнеса, но и в личните си решения. Тогава разбрах, че влиянието не е признание, а отговорност. Особено когато си най-строгият критик на себе си и същевременно умееш да виждаш потенциала в другите.
Кои качества цените най-много у хората, с които избирате да вървите заедно?
Лоялност към общата цел. Искреност пред корпоративното лицемерие. И способността да държиш на думата си, дори когато никой не те наблюдава. Доверието не е резултат от добрата комуникация – то е резултат от последователните действия.
Кога влиянието върху хората се превръща в по-голяма отговорност от самата лидерска позиция?
Когато осъзнаеш, че за някого си пример. Че с решенията си задаваш стандарти, вдигаш летвата и променяш начина, по който хората мислят и действат. Тогава влиянието престава да бъде привилегия и се превръща в личен ангажимент.
За мен лидерството е дисциплина към самия себе си, високи стандарти към екипа и култура, в която хората имат свободата да развиват таланта си, да предизвикват собствените си граници и да останат автентични. Защото най-силните екипи не се изграждат от еднакви хора, а от различни личности, обединени от доверие, обща цел и взаимно уважение.
