Проф. д-р Албена Златарева, д.м., е лекар със специалност „Анестезиология и интензивно лечение“, научна специалност „Фармакология, фармакотерапия и химиотерапия“, преподавател и експерт с дългогодишен опит в клиничната медицина, фармацевтичния сектор, лекарствената и здравна политика, регулацията и пазарния достъп на медицински изделия. академична дейност, институционално управление и стратегическо консултиране в сферата на здравеопазването.
„Лидерството за мен е равносилно на визионерство, а лидерът определя пътя към целта, носейки отговорност и поставяйки екипа или последователите си ДО него, а не зад него. Не вярвам в авторитаризъм, произтичащ единствено от позиция. Авторитет се изгражда чрез личния пример, ценностна система и готовността да се поеме най-трудната част от пътя към обща цел.“
Професионалният път на проф. д-р Албена Златарева, д.м., преминава през всички ключови нива на здравната система – от медицина и лекарска практика със специалност „Анестезиология и реанимация“ в университетска болница, през фармацевтичния сектор на ключови позиции във водещи световни компании, експертни и управленски позиции в публични институции, до академично развитие и създаване на собствена експертна структура.
Била е депутатски съветник към Комисията по здравеопазване на Народното събрание, основател и управител на частен здравноосигурителен фонд, заместник-управител на НЗОК и член на Националната комисия по цени и реимбурсация на лекарствени продукти, съветник по лекарствена политика към локалното представителство на Глобалния фонд за борба с ХИВ/СПИН и туберкулоза, член на експертни комисии и съвети към Министерството на здравеопазването, представител на България към Комитета за лекарства сираци към Европейската агенция по лекарствата и др. В МУ – Варна тя въвежда дисциплината „Лекарствена политика“, благодарение и на менторството на тогавашния ректор проф. Красимир Иванов. По-късно въвежда обучение по пазарен достъп на медицински изделия. Автор е на множество научни публикации и монографии.
Проф. Златарева е председател на Националния лекарски борд към БЛС по „Регулация и осигуряване на медицински изделия“, главен координатор на експертен съвет към министъра на здравеопазването и създател на научно дружество по същата специалност.
Като основател на Център по европейски здравни политики, тя изгражда структура, която предоставя цялостно управление на процесите за достъп на медицински изделия – от производител до пациент, вкл. регулаторна стратегия за оценка на съответствието, клинични изпитвания, клинична оценка, техническо досие, здравноикономически анализи, реимбурсационни процедури, постмаркетингов надзор, обучение и стратегическо консултиране. ЦЕЗП работи за устойчиво развитие на компаниите в сектора, навлизане на иновативни технологии и решения, съобразени с европейската и националната регулаторна рамка.
Създадохте първата компания в България, предлагаща end-to-end услуга за медицински изделия. Как разпознахте тази ниша?
Разпознаването на подобна ниша е резултат от натрупан професионален и житейски опит и от познаване на сектора. Нашите клиенти – здравни специалисти, пациентски и здравни организации, производители и дистрибутори – не се нуждаят от единична консултация, а от експертно партньорство. Регулацията, клиничните доказателства, пазарният достъп, институционалната комуникация и стратегическото позициониране на медицинската иновация са свързани процеси, които не могат да бъдат разглеждани фрагментирано.
В България липсваше структура, която да обедини медицинска, научна, регулаторна и стратегическа компетентност в работещ модел. Така възникна идеята за ЦЕЗП – професионална платформа за стойностно базирани здравни решения, която подпомага компаниите да въвеждат технологии за непосрещнати медицински нужди, да изграждат устойчиво присъствие и да постигат бизнес целите си в колаборация с институции, здравни специалисти и пациенти.
Какви бяха най-големите предизвикателства при изграждането на компанията?
Компанията ни работи в сфера, в която експертизата и качествената услуга трябва непрекъснато да се доказват чрез валидирани резултати с добавена стойност. Не е достатъчно да се познава медтех нормативната рамка. Необходими са компетенции така, че изискванията да се превърнат в разход-ефективни и стойностно базирани решения, с краен резултат по-добър достъп до медицински и инвитро диагностични изделия.
Предизвикателството е да се намери пресечната точка между бизнес целите на индустрията, етиката на здравните специалисти, институционалните норми и правото на пациента за навременен достъп до иновация като равнопоставен европейски гражданин. Здравеопазването, особено при демографска криза и застаряващо население, е част от националната сигурност. Навременният достъп до медтех иновации подобрява качеството на живот, ускорява социалното включване и дори подобрява БВП, т.е. има позитивен импакт за икономическите резултати на държавата.
Как изграждате екип от висококвалифицирани специалисти в толкова специфична област?
Такъв екип не се изгражда механично и не се създава само чрез подбор на автобиографии. В нашата сфера формалната квалификация е отправна точка, нужни са критично мислене, професионална етика, дисциплина, надграждане на знания и способност за работа с комплексна материя.
Гордея се, че успяхме да изградим общност от експерти с различен професионален профил и от различни поколения, но споделят еднакво високи изисквания към качество на работа, етика и отговорност. За мен ЦЕЗП е експертна платформа с амбицията да задава стандарт в сектор, където повърхностният подход би имал негативен ефект върху цялата здравна система.
Вашият екип Ви нарича „най-добрият шеф“. Каква е Вашата философия за лидерството?
Визионерство. Лидерът определя пътя към целта, носейки отговорност и поставяйки екипа си до него, а не зад него. Не вярвам в авторитаризъм, произтичащ единствено от позиция. Истинският авторитет се изгражда чрез личен пример, ценностна система и готовност да се поеме най-трудната част от пътя към обща, а не еднолична цел.
Добрият лидер не просто управлява процеси, а показва критично мислене, почтеност, отговорност и стремеж към резултат с добавена стойност отвъд конкретната задача. Високите изисквания, които поставям към екипа, не обезкуражават, а изграждат професионална увереност и стремеж към качество.
Какви са най-големите промени, които виждате в сектора на медицинските изделия през следващите пет години?
Медтех секторът, както всеки високотехнологичен сектор, се развива с изключителна динамика. Дигитализацията, изкуственият интелект, роботизацията и софтуерно базираните решения вече променят начина, по който се диагностицират, проследяват и лекуват пациентите. За здравните технологии валидираните доказателства за качество, безопасност, клиничен ефект и разход- ефективност са задължително условие.
В същото време, бъдещето на сектора зависи от способността на Европа да изгради по-предвидима, пропорционална и устойчива регулаторна среда, която запазва високите стандарти за защита на пациента, но не превръща регулацията в бариера пред иновацията. Зрелостта на медтех екосистемата няма да се измерва с броя на въведените технологии, а с доказаната им клинична стойност, приложимостта им в реалната практика и приноса им към по-добри здравни резултати.
Доколко България е подготвена да бъде част от европейските тенденции в здравните технологии и иновациите?
Разполагаме с отлични лекари, учени, инженери и предприемачи, но често липсва устойчив линк между идеята, регулаторния път, клиничните доказателства, финансирането и реалното внедряване на пазара.
Здравната ни система все още е ориентирана към най-малкия разход, а не към стойността. Медтех иновацията може да бъде скъпа, но когато има добавена стойност, тя връща инвестицията чрез спестени разходи, подобрени QALY и по-добро качество, и продължителност на живота, с добавена стойност за цялото ни общество.
Европейските тенденции изискват холистичен подход – национална екосистема, включваща институции, университети, здравни организации и иновативни компании, които работят чрез правила и ефективен професионален диалог. Вярвам, че България ще бъде по-активен участник в тези процеси, а стратегиите на хартия ще се превърнат в реални политики за инвестиции, развитие, предвидимост и междусекторно сътрудничество. Именно тук виждам ролята на ЦЕЗП – като връзка между наука, регулация, бизнес и практическото приложение на стойностно базирани здравни решения.
Какво Ви мотивира да инвестирате в стажантски програми и развитието на млади специалисти?
Най-добрата инвестиция е в образование и изграждане на компетенции. Това ми завещаха моите родители и това се опитвам да предам на моя син, студентите и стажантите си. Стажантските програми на ЦЕЗП дават възможност на младите таланти да получат достъп до специалисти с многостранна експертиза. Когато млад човек попадне в среда с високи стандарти, ясна посока и реална възможност за развитие, той изгражда не само знания, но и професионална идентичност.
Така се създава следващото поколение специалисти, които ще носят отговорност за сложните решения на бъдещето. Менторството изисква внимание към обучаващия се – да се разпознае потенциалът му, да се насочи там, където ще бъде най-продуктивен и удовлетворен, но и да има хоризонт за собствен избор. Вярвам, че еднакво деструктивно е да прекършиш нечии криле, когато личността има потенциал, както и да дадеш криле на този, който няма да развие умения да лети. Професионална гордост за мен и за моите колеги професори е, че завършилите стажантската ни програма заявяват намерение да останат част от екипа на ЦЕЗП.
Forbes Special Project
Professor Albena Zlatareva, MD, PhD, is a physician and specialist in anesthesiology and intensive care, whose academic work focuses on pharmacology, pharmacotherapy and chemotherapy. She is an expert with extensive experience spanning clinical medicine, the pharmaceutical sector, medicine policy, health policy, and the regulation and market access of medical devices. Her work bridges academia, institutional leadership and strategic healthcare consulting.
“To me, leadership is synonymous with visionary thinking. A leader charts the course toward a goal, accepts responsibility and keeps the people around them by their side, not behind them. I do not believe in authority that derives solely from position. Genuine authority is earned through personal example, a strong value system and the willingness to take on the hardest part of the journey toward a shared goal.”
Professor Albena Zlatareva’s career has taken her across every major level of the healthcare system: from clinical practice in anesthesiology and intensive care at a university hospital, through senior leadership positions at leading global pharmaceutical companies and expert and executive roles in public institutions, to an academic career and the establishment of her own expert organization. Her roles have included parliamentary adviser to the National Assembly’s Committee on Healthcare; founder and managing director of a private health insurance fund; Deputy Governor of Bulgaria’s National Health Insurance Fund; member of the former National Commission on Prices and Reimbursement of Medicinal Products; adviser on medicines policy to the Bulgarian office of the Global Fund to Fight AIDS, Tuberculosis and Malaria; member of expert commissions and advisory councils within the Ministry of Health; and Bulgaria’s representative on the Committee for Orphan Medicinal Products at the European Medicines Agency, among others.
At the Medical University of Varna, she introduced the Medicines Policy course with the support and mentorship of the university’s then Rector, Professor Krasimir Ivanov. She later developed and introduced academic training in market access for medical devices. She is the author of numerous scientific publications and monographs.
Professor Zlatareva chairs the Bulgarian Medical Association’s National Medical Board for the Regulation and Assurance of Medical Devices, serves as Chief Coordinator of an expert council to the Minister of Health, and founded a scientific society in the same field.
As founder of the Center for European Health Policies (CEHP), she has built an organization that provides comprehensive support across the medical device access pathway, from manufacturer to patient. Its work includes regulatory and conformity assessment strategies, clinical investigations, clinical evaluation, technical documentation, health economic analyses, reimbursement procedures, post-market surveillance, training and strategic consulting. CEHP supports the sustainable growth of companies in the sector and the introduction of innovative technologies and solutions aligned with European and national regulatory frameworks.
You founded the first company in Bulgaria to offer end-to-end services for medical devices. How did you identify this market gap?
I identified this gap through years of professional and personal experience, combined with a deep understanding of the sector. Our clients—healthcare professionals, patient and healthcare organizations, manufacturers and distributors—do not need isolated advice; they need a long-term expert partner. Regulation, clinical evidence, market access, institutional engagement and the strategic positioning of medical innovation are interconnected and cannot be addressed in isolation.
Bulgaria lacked an organization capable of bringing medical, scientific, regulatory and strategic expertise together in a coherent, practical model. That is how CEHP came into being: as a professional platform for value-based healthcare solutions that helps companies introduce technologies addressing unmet medical needs, establish a sustainable market presence and achieve their business objectives in collaboration with institutions, healthcare professionals and patients.
What were the greatest challenges in building the company?
We operate in a field where expertise and service quality must continually demonstrate their value through measurable results that create real value. Familiarity with the MedTech regulatory framework is not enough. What matters is the ability to translate regulatory obligations into cost-effective, value-based solutions that ultimately improve access to medical devices and in vitro diagnostic medical devices (IVDs). The challenge is to find the point of convergence between the industry’s business objectives, the ethical duties of healthcare professionals, institutional standards and patients’ right to timely access to innovation on an equal footing with patients elsewhere in Europe.
Healthcare, particularly in the context of a demographic crisis and an aging population, is a matter of national security. Timely access to MedTech innovation improves quality of life, supports social inclusion and can also contribute to GDP growth. In other words, it can have a positive impact on the country’s economic performance.
“The maturity of the MedTech ecosystem will be measured not by the number of technologies introduced, but by their demonstrated clinical value.”
How do you build a team of highly qualified professionals in such a specialized field?
A team of this kind cannot be built by formula, nor can it be assembled simply by screening CVs. In our field, formal qualifications are only the starting point. Critical thinking, professional ethics, discipline, continuous learning and the ability to work across complex, interdisciplinary issues are equally essential. I am proud that we have built a community of experts from different professional backgrounds and generations who share the same exacting standards of quality, ethics and accountability. To me, CEHP is an expert platform that aims to set the standard in a sector where superficial work can have consequences for the entire healthcare system.
Your team calls you “the best boss.” What is your philosophy of leadership?
Visionary thinking. A leader charts the course toward a goal, accepts responsibility and places the team beside them, not behind them. I do not believe in authority that derives solely from position. Genuine authority is earned through personal example, a strong value system and the willingness to take on the hardest part of the journey toward a shared, rather than personal, goal.
A good leader does not merely manage processes; they demonstrate critical thinking, integrity and accountability, and strive to create value beyond the immediate task. The high standards I set for my team do not discourage them; they build professional confidence and a commitment to excellence.
What are the most significant changes you expect to see in the medical device sector over the next five years?
The MedTech sector, like every technology-intensive sector, is evolving at an exceptional pace. Digitalization, artificial intelligence, robotics and software-driven solutions are already reshaping how patients are diagnosed, monitored and treated. For health technologies, robust evidence of quality, safety, clinical benefit and cost-effectiveness is indispensable. At the same time, the sector’s future depends on Europe’s ability to create a more predictable, proportionate and sustainable regulatory environment—one that upholds high standards of patient protection without turning regulation into a barrier to innovation. The maturity of the MedTech ecosystem will be measured not by the number of technologies introduced, but by their demonstrated clinical value, their performance in real-world practice and their contribution to better health outcomes.
How well prepared is Bulgaria to participate in European trends in health technology and innovation?
We have outstanding physicians, scientists, engineers and entrepreneurs, but we often lack a sustainable pathway linking an idea to its regulatory pathway, clinical evidence, financing and real-world adoption. Our healthcare system remains focused on the lowest cost rather than value. MedTech innovation can be expensive, but when it delivers added value, it can generate returns on that investment through cost savings, gains in quality-adjusted life years (QALYs), and improvements in both quality of life and life expectancy. The result is value for society as a whole.
European trends call for a holistic approach: a national ecosystem comprising institutions, universities, healthcare organizations and innovative companies that operate under clear rules and engage in effective professional dialogue. I believe Bulgaria will become a more active participant in these processes and that strategies on paper will be translated into practical policies that foster investment, development, predictability and cross-sector collaboration. This is precisely where I see CEHP’s role: as a bridge connecting science, regulation, business and the effective implementation of value-based healthcare solutions.
What motivates you to invest in internship programs and the development of young professionals?
The best investment is in education and the development of expertise. That is the legacy my parents passed on to me, and it is what I try to pass on to my son, my students and my interns. CEHP’s internship programs give emerging professionals direct access to experts with multidisciplinary expertise. When a young person enters an environment with high standards, clear direction and genuine opportunities for development, they build not only knowledge but also a professional identity. This is how we cultivate the next generation of professionals who will be prepared to take responsibility for the complex decisions ahead.
Mentorship requires close attention to each individual: recognizing their potential, guiding them toward the area in which they will be most productive and fulfilled, while also preserving space for their own choices. I believe it is equally harmful to clip the wings of someone with potential and to give someone wings before they have developed the skills to fly. My academic colleagues and I take particular pride in the fact that those who complete our internship program express a desire to remain part of the CEHP team.
