На 22 години поемате управлението на компания, изградена от баща Ви, в сектор, който традиционно се свързва с мъжко лидерство. Кое беше най-трудното за Вас в този преход и какви предизвикателства срещнахте като млада дама на такава лидерска позиция?

На 22 години поех управлението на семейната компания „Пътремонт“ ООД – бизнес, в който бях израснала много преди официално да застана на ръководна позиция. Още от 14-годишна баща ми ме водеше по обектите, в офиса, на срещи и ми показваше как се изгражда не просто път, а репутация.

Когато дойде моментът да поема управлението, най-трудното не беше възрастта ми. Най-трудно беше да нося отговорността към хората, към екипа и към всичко, което е градено повече от двадесет години.

Пътното строителство е бизнес, в който доверието се изгражда бавно, а грешките се виждат години наред. Как печелите авторитет пред партньори, клиенти и екип на Вашата крехка възраст, на която вече кипите в кариерата си?

Като млада жена в сектор, традиционно свързван с мъжко лидерство, често съм се сблъсквала с предразсъдъци. Но никога не съм вярвала, че уважението се печели чрез обяснения или доказване. То се печели с работа, последователност и резултати. Не обичам думата „доказвам“. Ако някой иска да види какъв човек си и как работиш, той ще го види.

Наследяването на семеен бизнес често означава баланс между уважението към създаденото и смелостта да променяш. Кои са правилата, които запазихте, и кои пренаписахте?

Наследяването на семеен бизнес е баланс между уважението към миналото и смелостта да гледаш напред. Запазих принципите, върху които е изградена компанията – качеството, коректността и отношението към хората. Това, което променям постепенно, е начинът на управление. Вярвам в дигитализацията, в по-модерните процеси, в откритата комуникация и в това младите хора да получават възможност да се развиват.

Ръководите над 50 души и управлявате проекти с дългосрочно въздействие върху обществото. Какво Ви мотивира най-силно – отговорността към бизнеса, към хората в екипа и семейството или към следата, която оставяте чрез изградената инфраструктура?

Най-силният ми мотиватор не е една конкретна причина. Мотивират ме семейството ми, екипът, клиентите и следата, която оставяме след себе си. В нашия бранш успехът остава видим години наред. Когато видя улица, паркинг, алея или път, които сме изградили, и знам, че хората ги използват всеки ден, това ми носи истинско удовлетворение. Пътищата не са просто асфалт. Те свързват хора, места и възможности.

Ако след 10 години някой разказва историята на „Пътремонт“, какво бихте искали да бъде най-голямото постижение на вашето поколение в развитието на компанията и бранша като цяло?

Ако след десет години някой разказва историята на „Пътремонт“, бих искала да каже, че сме запазили най-доброто от традициите и сме имали смелостта да се развиваме. Бих искала да покажa, че младите хора могат да управляват успешно бизнес, че жените имат своето място в строителния сектор и че успехът не е на всяка цена. За мен успехът без компромис означава безкомпромисно качество, уважение към хората и отговорност към работата.

Истинският лидер не е човекът, който знае всичко. Истинският лидер е този, който не спира да се учи, не се страхува да признае грешките си и помага на хората около него да растат заедно с него.