Вие развивате две на пръв поглед различни роли – адвокат и председател на борда на една от най-разпознаваемите туристически компании в България. Какво всъщност ги обединява във Вашето разбиране за лидерство?
Темата на тазгодишното издание е „Успех без компромис“.
Успех без компромис е желан, но невъзможен модел. Успехът е фина и жива материя. Зад основния кадър стоят множество компромиси – малки сделки, които правим със себе си. Компромисът е малка територия, от която се отказваме и отстъпваме заради нещо, което искаме повече. Аз вярвам, че компромисите са здравословни малки загуби. Компромисът лекува егото. Във всяка жива среда успехът и компромисът съжителстват. Те не са антагонисти.
Важно уточнение е, че нямам предвид компромиси с ценностите и себеуважението.
Ако мога да преформатирам, бих казала съвършенство без компромис.
Кои са принципите, по които сте взимали най-важните си професионални решения и от които не бихте отстъпили?
Никакъв компромис не правя с доверието, което ми е гласувано. Не подценявам хората и ситуациите. Залагам на добрата подготовка – това е много важно. Детайлът е от ключово значение. Отнема много време, но от него не бих отстъпила. Често най-сложните ситуации се „разкръстват“ в някакъв малък детайл.
Напълно вярвам в тезата, която защитавам. Даже и когато има много аргументи в полза на противното. Не можеш да спечелиш, ако не вярваш напълно.
Правото често се свързва с правила, а бизнесът – с растеж. Как се намира балансът между защита на принципите и необходимостта от развитие?
Правото и бизнесът са в пълнокръвна връзка. Правото прави бизнеса да расте. Интелигентният бизнес задължително разчита на правото. Добрата правна работа минимизира рисковете и създава възможности в бизнеса.
Принципите и развитието са в динамично сечение. Те не се конкурират. Нямаме право да изоставаме от новото. Ако го направим, светът продължава без нас. Не си представям развитие без стабилна основа от принципи. И в правото такава е конструкцията – в основата са принципите, а върху тях се гради. Няма идеална равнина.
В последните години многократно сте включвана сред препоръчваните адвокати в международни класации като Legal 500, Chambers and Partners и IFLR1000. Какво означават подобни отличия за един професионалист след толкова години практика – признание, отговорност или нещо друго?
Оценката дава специален гланц на положените усилия. Разбира се, за мен е голяма радост да бъда възнаградена с признание за свършена работа от напълно независими международни агенции. Всеки иска да се качи на голямата сцена. Това е вид сертификат за качествена адвокатска услуга, призната по стандарт на наднационално ниво.
Напоследък ми е все по-интересно структурирането на сделки и материята на публично-частното партньорство. Това стана причина да вляза в класацията и на IFLR1000. Смятам, че тази материя е с голяма перспектива в България.
Международното признание често е резултат от последователност, а не от един голям успех. Кои качества според Вас остават устойчиви независимо от промените в средата?
Отношението към човека, уважението, това да се опиташ да го разбереш, да усетиш и да влезеш в неговите обувки, да си там с него – това е, което прави нещата различни. От дългогодишната си работа с хора съм разбрала, че най-важно е това. Дори и въпреки всички положени усилия, невинаги се получава. Обаче когато си дал всичко от себе си, човекът отсреща разбира и оценява.
Казвали сте, че успехът не е толкова въпрос на измерване, колкото на излъчване. Как се променя личната Ви дефиниция за успех с годините?
Днес си мисля, че успехът е смелост. Успех е, когато се осмелиш. Иначе, за да има успех, са нужни хората. Тук имам предвид и тези, които ти дават шанс и те подкрепят, но също и онези хора, които не те подкрепят и не правят пътя по-лесен.
Работата Ви с „Албена“ Ви поставя в пресечната точка между бизнеса, природата и дългосрочната отговорност. Какво научихте от проектите, свързани с устойчивото управление на водните ресурси по Северното Черноморие?
В Албена пазим водата като безценен ресурс и мислим за морето. През 2025 г. работихме по сделка, която позволи финансиране на големи ВиК проекти в региона с общата стойност над 223 млн. лв. за пълно обновяване и ремонти на пречиствателни станции, колектори, ремонти на канализация и водопроводи в Балчик, Добрич и Каварна. Тази инфраструктура предстои да бъде изградена и ще даде голяма добавена стойност за цялото ни Северно Черноморие.
Албена е първият български зелен курорт. Сама произвежда 50% от употребяваната енергия и 60% от хранителните продукти. Хранителните отпадъци от ресторантите и хотелите се събират разделно и се преработват в когенерационна инсталация, която произвежда електрическа енергия и органичен тор.
Дружеството въвежда напълно иновативна технология за повторно използване на водите с цел напояване. В Албена съхраняваме и пазим енергията на природата. Инвестираме в технологии за рециклиране, не замърсяваме и пазим да е чисто – морето, резервата, въздухът. Смятам, че това е бъдещето – грижа за ресурсите, технологии и мислене в перспектива.
Туризмът традиционно продава красота – на природата, на преживяването, на мястото. Каква е отговорността на бизнеса към тази красота?
Отговорността на туристическия бизнес към красотата е да не я третира само като ресурс за продажба, а да я пази като условие за собственото си съществуване.
Красотата в туризма не е само гледка, хотел или преживяване. Тя е жива среда. Когато бизнесът продава тази красота, той влиза в договор с нея с няколко прости правила. Първо, да не изчерпва мястото. Туризмът може лесно да превърне красотата в декор или продукт. Отговорният бизнес знае границата. Не всяко красиво място трябва да бъде максимално застроено и монетизирано. На второ място, да връща стойност там, откъдето я взема. Туризмът печели от планината, морето, културата на местната общност. Част от тази стойност трябва да се връща обратно.
Отговорният туризъм възпитава вкус, а не само потребление. Туризмът може да насърчава хората да консумират бързо, шумно и повърхностно, но може и да ги покани към уважение към природата и мястото. Може да покаже защо красивото е ценно.
Най-важното е да се мисли дългосрочно. Красотата е крехък капитал.
В крайна сметка бизнесът е длъжен към красотата и затова не може да бъде само неин продавач.
Когато говорим за устойчивост, често мислим за технологии и инвестиции. Не е ли устойчивостта преди всичко въпрос на култура и отношение?
Устойчивост или sustainability е много популярна дума напоследък. Тя се привнесе в езика ни във връзка с ESG политиките в смисъл на модерното технократско разбиране за развитие, без да се компрометират шансовете на бъдещите поколения и правото им на ресурси. По-актуалната дума напоследък е resilience в смисъла на „устояване“.
В последно време и Европейската комисия започна да говори повече за устояване вместо устойчивост. Това е капацитетът на бизнеса да се запази въпреки кризите, пандемиите, войните, инфлацията и другите фактори, които ни бомбардират в нашия непредвидим свят. Да останем конкурентоспособни и бизнес устойчиви. Това е актуално звучене и смисъл на думата. Бизнес културата съответно отговаря и влиза в новото си амплоа.
Правото също има своя особена красота – в логиката, в структурата, в търсенето на справедливост. Какво продължава да Ви вдъхновява в тази професия след почти две десетилетия практика?
Правото е наука, в която комбинативната мисъл и силата на думите трансформират необратими ситуации. Безкрайно интересна, напълно различна всеки път – всеки казус, всяка сделка, всеки проект.
Красиво в моята правна професия е това, че започвам да работя всяко нещо върху празен лист – без бланки, без матрица, без образци и модели. Създавам сама, не се опитвам да копирам.
Имала съм големия шанс да се уча и работя с най-добрите български юристи. Приемствеността в знанието е красиво нещо.
Научила съм от тях и че човешката цена е преди буквата на закона.
Харесва ми израстването, а не приземяването с парашут. Пътят на научаването изработва личността.
Възможностите са другото нещо, което ценя в тази професия. Не се сещам за друга професия, която се разгръща в толкова много възможности през цялото време.
Има ли решение, казус или професионален момент, който Ви е накарал да видите правото не само като професия, а и като обществена мисия?
Всеки казус е важен. Да, някои проекти са с по-голям обхват и последици, и резултатът от тях се вижда по-бързо, но и малките са значими. Към всеки казус трябва да се подхожда с внимание.
Работили сте по знакови проекти, включително придобиването на Дома на Европа в София. Кои сделки цените най-много днес – най-големите или тези, които са оставили трайна следа?
Сделката по придобиването на Дома на Европа в София е действително запомнящо се събитие в професионалната ми биография. Закупуването на сградата в София беше една от първите и малко сделки, в които Европейският съюз придобиваше собственост в държава-членка, за да установи своите офиси. Към онзи момент политиката на институциите беше да се установяват в европейските столици, като преимуществено наемаха помещения за своята дейност, вместо да ги купуват.
Много искахме с моя екип сделката се случи в България, като привлечем съответната инвестиция. И се преборихме Домът на Европа да се реализира.
Най-трайна следа остава емоцията, с която се работи и се случват нещата. За всеки проект е така.
Желанието да живеем в по-красива и приветлива градска среда оставя ли отпечатък върху начина, по който подхождате към Вашата работа?
Фокус в правната ми работа е териториалното устройство и планиране. Тази материя никога не спира да бъде актуална. Тя е свързана с почти всяка инвестиция. В последната година и половина започнах да работя като експерт към Постоянната комисия по устройство на територията, архитектура и жилищна политика към Столичния общински съвет. Изключително интересно е да следя тенденциите за развитието на града.
Имаме право на добра, чиста и подредена градска среда. Все по-ясно се артикулира претенция в обществото за това. Мисля, че законодателството трябва да се развие в посока създаване на задължения относно стандарта на поддържане на градската среда и на частната собственост в нея.
В един свят на бързи реакции и краткосрочни резултати, колко трудно е да защитаваш дългосрочни каузи?
Въпросът за краткосрочните резултати ми асоциира с 8-милиардното предупреждение на Уорън Бъфет във връзка с фондовата борса през 2023 г. Той използва безаналогова метафора за фондовия пазар, като го оприличава на църква, към която е залепено казино. „Църквата“ е използвана като символ на сериозното, дългосрочното инвестиране. „Казиното“ е символ на краткосрочните спекулации, бързото купуване и продаване, следването на мода, на hype, на желание за бърза печалба. Казиното става много привлекателно за хората. Инвеститорите вече не мислят като собственици на бизнеси, а като комарджии.
В отговор на този въпрос ще дам един пример с едно красиво младо момиче на 23 години, което реши да събере средства за благотворителност за малка болница за лечение на летално болни деца. За тази цел в продължение на месец пробягваше по пет километра всеки ден. В един момент това се оказа твърде изморително, също и физически болезнено. Трудно съвместимо с ежедневните ангажименти и с планираните пътувания.
В последните дни ѝ струваше свръхусилие и мобилизация, а в най-последния ден, от натоварването, получи и пукнатина в костта. В резултат от тичането за благотворителност събра 600 паунда, предимно от студенти, които направиха малки дарения. Очевидно неголяма сума и крайно недостатъчна, за да реши съществени проблеми. От всичко това тя се чувстваше повече от щастлива. Силата на тези деца, които, толкова малки и слаби, започват живота си с непосилна борба, е нещо, което запалва искрата на добросърдечието.
Няма да спасиш света, но вложената енергия създава огромен ефект.
Кои са предизвикателствата, които днес изискват най-много смелост от лидерите – и в бизнеса, и извън него?
Възхищавам се на всяка проява на смелост. Често си мисля за това какво е смелостта днес и в сравнение със смелостта, която са притежавали предците ни и са проявявали в трудните периоди от историята ни. Задавам си въпроса – ние, наследниците, дали сме толкова смели и каква е цената на смелостта днес.
За лидерите мисля, че е задължително качество, измежду най-важните. Смелостта оправдава дори допуснатите грешки.
Ако туризмът се грижи за красотата на местата, а правото – за реда в обществото, има ли общ принцип, който свързва и двете?
И в двата случая става дума за мярка, правилна мярка в отношенията.
Живеем във време на непрекъснати трансформации. Как се съхранява вътрешна устойчивост, когато около нас всичко се променя?
Светът в момента се променя стихийно, много по-бързо, отколкото можем да си представим. Също и по-бързо, отколкото ни се иска. Имаме нужда от устои, защото светът е в режим на непрекъснати трансформации. Промяната се оказва едно от най-сигурните неща.
Ние създаваме промените, а те направо ни помитат. Самите промени се развиват по-бързо от нас.
Съхраняваме се чрез ценностите, чрез гравитацията към земята. И макар и да звучи като оксиморон – оцеляваме, като се втъкаваме в материята на промяната.
Каква роля играят любопитството и способността да продължаваш да учиш в професионалното дълголетие?
Когато сетивата на човек са гладни и не са преситени или замърсени, те търсят и извличат от намереното в пъти по-силно. Едва ли нещо би могло да отговори по-добре на този въпрос от фразата на Стив Джобс в речта му пред завършващите студенти на Станфордския университет – „Stay hungry, stay foolish”, или в превод „Останете гладни, останете неразумни.“
Когато погледнете назад към пътя си досега, с какво влияние бихте искали най-много да бъдете свързвана – като адвокат, като лидер или като човек?
Ако имам тази привилегия да бъда свързвана с нещо, бих искала да е с влиянието на доброто. Нещо добро, направено за някого, страхотно е. Това е напълно достатъчно. Дори и без да бъда свързвана, че съм направила. То, доброто нещо, си остава.
Ние, хората, сме преходни и е добре да живеем наясно с тази истина – memento mori. Единственото, което можем да оставим след нас, е своя принос за един по-добър свят. Запазената капка вода за следващите поколения, съхранената памет на историята, навреме протегнатата ръка. Това е истинското свързване – чрез хората – с времето.
Ако трябва да оставите едно послание към следващото поколение жени, които ще определят стандартите в бизнеса и обществото, какво би било то?
Не се отказвайте от женската си енергия, за да бъдете признати като силни.
В първата книга от Библията е записано, че дори Господ е преценил, че светът не е цял без тази енергия. Задачата на жената не е да вземе мъжката сила и да я повтори с друго лице. Женската сила има свой смисъл – да създава, да свързва, да усеща. Тя работи в друга честота.
В интервюто си говорихме за Албена. Ще използвам това, за да направя връзка и с финала на Йовковата „Албена“ – онова трудно признание, че тя е грешна, но хубава. В женската енергия има нещо живо, неудобно, понякога непокорно – нещо, което обществото може и да отрече, а после признава, че му е необходимо.
Пазим като най-голяма ценност своята същност на жена. Това е нашата призната сила.
