България и още шест държави от източната граница на Европейския съюз призоваха Европейската комисия да подкрепи туристическия бизнес в регионите, засегнати от войната, геополитическата несигурност и опасенията за сигурността.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Министърът на туризма Илин Димитров и ресорните министри на Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия са изпратили общо писмо до Европейската комисия, съобщава „Политико“.
- В документа Русия и войната в Украйна не са посочени изрично. Министрите обаче заявяват, че геополитическите процеси и опасенията за сигурността са оказали значително влияние върху туризма в източните гранични региони на техните държави.
- Според тях туристическите потоци са намалели чувствително в голяма част от тези райони, а местните компании работят при повишена несигурност.
- Най-засегнати са малките и средните предприятия, които са изправени пред отслабено доверие на инвеститорите, ограничен достъп до финансиране и по-големи оперативни рискове.
- Министрите настояват източните гранични райони да получат специално внимание в подготвяната стратегия на ЕС за устойчив туризъм. Сред предложените приоритети са подобряване на конкурентоспособността на малките и средните компании и транспортната свързаност с туристическите дестинации в региона.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„Геополитическите процеси и опасенията за сигурността оказаха значително влияние върху туризма в източните гранични региони на нашите страни“, се посочва в писмото, цитирано от „Политико“.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
За един хотел, ресторант или семеен туристически бизнес войната може да изглежда далеч от рецепцията, кухнята или плажа. Ефектът ѝ обаче достига до компаниите много преди фронтовата линия – чрез отменени резервации, по-предпазливи инвеститори, по-скъпо финансиране и усещането сред туристите, че целият източен край на Европа е рискова зона.
Този проблем е особено силен за малките компании. Те разчитат на кратък сезон, в който трябва да генерират достатъчно приходи за цялата година, и разполагат с ограничени възможности да компенсират слабите месеци или да привлекат финансиране при влошаване на условията.
Данните обаче не показват еднаква картина във всички държави. Между януари и април 2026 г. броят на чуждестранните посетители в България е нараснал с 1.9% спрямо година по-рано, а разходите им в страната са се увеличили с близо 5%.
В Латвия пристиганията на чуждестранни туристи са намалели с 5.6%. В Литва те са се увеличили с 8.3%, а нощувките – с над 33%. Полша също отчита силно начало на годината, с ръст от 14.3% на чуждестранните посетители и 13.6% на нощувките през първото тримесечие.
Така писмото не описва общ срив на туризма в Източна Европа, а настоява Брюксел да отчете специфичния риск пред граничните региони. Дори когато туристите продължават да идват, несигурността може да затрудни дългосрочните инвестиции, достъпа до капитал и развитието на бизнеса.
ДОПИРАТЕЛНА
По-високите температури и горещите вълни в Южна Европа създават и неочаквана възможност за част от източните държави. Все повече туристи търсят по-прохладни дестинации с гори, езера и крайбрежни градове в Балтийския регион.
Според „Политико“ полският курорт Сопот и литовският град Клайпеда започват да присъстват в туристическите разговори редом с традиционни южни дестинации като Севиля и гръцкия остров Кос.
