Президентът Илияна Йотова обнародва в извънреден брой на „Държавен вестник“ Бюджет 2026 г. Той ще влезе в сила със задна дата – от 1 януари 2026 г. Решението идва въпреки призивите на опозицията и внесената гражданска подписка с искане президентът да наложи вето върху план-сметката.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Президентът Илияна Йотова заяви, че ще обнародва Закона за държавния бюджет, след като вчера държавният глава одобри и план-сметките на Държавното обществено осигуряване и Здравната каса.
- Преди обнародването Йотова призна, че опасенията около бюджета са “напълно разбираеми”, като посочи, че въпросите са свързани както с рекордния бюджетен дефицит, така и с практиката чрез преходните и заключителните разпоредби на закона за бюджета да се изменят други действащи закони.
- По думите ѝ България е работила седем месеца с два пъти удължаван бюджет за 2025 г., изготвен в лева, докато от началото на тази година вече използва еврото.
- Йотова посочи още, че към момента над 3 млрд. евро задължения остават неразплатени, а приблизително 1 млрд. евро няма да постъпят като приходи в бюджета, тъй като средствата вече са били събрани авансово.
- Президентът подчерта, че законът влиза в сила с обратно действие от 1 януари 2026 г.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„Президентската институция не може да допусне повече институционална и финансова несигурност“, заяви Йотова.
КОНТРА
Решението за обнародване идва след призиви на опозицията президентът да наложи вето върху Закона за държавния бюджет за 2026 г. Във вторник от „Продължаваме промяната“ внесоха подписка в подкрепа на подобно искане и обявиха, че ще сезират Конституционния съд, ако законът не бъде върнат за ново обсъждане.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Трите бюджета – на държавата, на общественото осигурявани и на Здравната каса, бяха окончателно приети от Народното събрание миналата седмица. Държавният бюджет за 2026 г. предвижда приходи в размер на 49.6 млрд. евро и разходи от 56.8 млрд. евро, което води до планиран дефицит от 5.7% от брутния вътрешен продукт. Максималният размер на новия държавен дълг е определен на 10.1 млрд. евро, включително заем до 3.261 млрд. евро по европейския инструмент SAFE за укрепване на отбранителната индустрия. Минималният размер на фискалния резерв в края на годината е 2.6 млрд. евро, а държавният дълг не може да надхвърля 37.7 млрд. евро.
Бюджетът запазва минималната работна заплата на 620.20 евро до приемането на нов механизъм за определянето й, като отпада досегашната формула, обвързваща размера й с 50% от средната брутна работна заплата. От 1 август държавните служители и служителите в съдебната власт започват да плащат лични осигурителни вноски по схема 80:20 между работодател и служител, която от началото на 2027 г. ще стане 60:40. Законът гарантира, че нетните им възнаграждения няма да бъдат по-ниски от получаваните към 31 юли 2026 г. От същата дата се увеличават и доходните прагове за част от семейните помощи. Максималният осигурителен доход се увеличава до 2300 евро, минималният остава 620 евро, а минималната пенсия става 347 евро. До средата на октомври правителството трябва да представи нов механизъм за определяне на минималната работна заплата.
Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса достига рекордните 5 млрд. евро. За болнична помощ са предвидени 2.342 млрд. евро, за специализирана извънболнична помощ – 351.2 млн. евро, за първична извънболнична помощ – 345.6 млн. евро, а за лекарства и медицински изделия – 1.334 млрд. евро. Сред данъчните промени е въвеждането на данък върху печалбата от хазарт. Парламентът прие и нов начин за изчисляване на трудовия стаж, който ще влезе в сила от 1 януари 2027 г.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
Обнародването на бюджета идва, след като на 10 юли Съветът на Европейския съюз откри процедура срещу България заради прекомерен бюджетен дефицит над референтната граница от 3% от БВП. През следващите месеци вниманието ще бъде насочено към това дали правителството ще представи убедителен план за постепенното му намаляване в съответствие с препоръките на Брюксел, тъй като Бюджет 2026 предвижда дефицит от 5.7% от БВП.
