Изграждате кариерата си в Лондон – една от най-конкурентните финансови среди в света. Как започна Вашият професионален път и кои бяха най-важните уроци от този период?

Моят професионален път започна в Лондон – среда, в която финансовите пазари не са теория, а ежедневна реалност. Това е място, което бързо те учи, че интелигентността не е достатъчна. Нужно е да взимаш решения под напрежение, да мислиш в сценарии и да запазваш спокойствие, когато пазарите се движат срещу очакванията.

В продължение на над десет години работих в инвестиционното банкиране и капиталовите пазари в Lloyds Bank Corporate Markets, където участвах в управлението и търговията на портфейли за милиарди паунди и консултирах някои от най-големите финансови и технологични компании в Европа.

Лондонската финансова индустрия беше безценна школа. Там много ясно разбираш, че пазарите възнаграждават дисциплината и наказват самоувереността. А един от най-важните уроци за мен беше, че капиталът няма нужда само от доходност. Има нужда от структура. Инвеститорите често питат: „Колко мога да спечеля?“. Професионалният въпрос е друг: „Каква доходност търся, с какъв риск, за какъв хоризонт и при какви сценарии?“.

За мен това е разликата между това просто да инвестираш и това да управляваш капитал професионално.

Между 2017 и 2019 г. управлявате инвестиционен портфейл на стойност 15–20 млрд. паунда в среда на висока несигурност около Brexit. Как се взимат решения, когато пазарите са под напрежение, а бъдещето е трудно предвидимо?

Първо – със смирение. Когато управляваш значителен капитал в период като Brexit, бързо разбираш, че никой не може да предвиди бъдещето с абсолютна точност. Професионалното инвестиране не е опит да „познаеш“ следващото заглавие във вестника. То е способността да подготвиш капитала за различни сценарии.

Brexit беше среда, в която политическите новини променяха очакванията за минути. Валути, лихви, банкови оценки, кредитни спредове – всичко реагираше на несигурността. В такива моменти най-големият риск често не е самият пазар. Най-големият риск е емоционалната реакция към него.

Аз често сравнявам инвестирането в подобни периоди с пилотиране на самолет в турбуленция. Целта не е да правиш резки движения при всяко разклащане, а да разбираш инструментите, да следиш риска и да запазиш курса. Този период ме научи на нещо много важно: спокойствието е професионално умение. То не е темперамент, то е резултат от подготовка, опит и ясна инвестиционна рамка.

След повече от 10 години професионален опит в Лондон Вие, Хачо Маникян и Мира Скулева решавате да създадете „Маникян Кепитъл“ в България. Какво стои зад това решение?

След повече от десет години в Лондон за нас естествено възникна въпросът: къде можем да създадем най-голяма стойност с опита, който сме натрупали? Лондон е една от най-развитите финансови екосистеми в света, с дълбоки капиталови пазари, силна институционална култура и десетилетия инвестиционен опит. Там научихме колко голямо значение имат дисциплината, процесът, прозрачността и уважението към риска.

Когато се върнах в България, видях едновременно голяма възможност и голямо предизвикателство. България има много предприемчиви и трудолюбиви хора, които са създали капитал и са поели реален риск. Но често следващата стъпка – как този капитал да бъде структуриран, защитен и инвестиран дългосрочно, остава подценена.

Именно тук виждам мисията на Маникян Кепитъл: да дадем на българските инвеститори повече възможности и по-професионална рамка за управление на капитала.

В България голяма част от спестяванията традиционно се насочват към недвижими имоти. Това е разбираемо, защото имотът носи усещане за сигурност и контрол. Но когато почти цялото богатство на едно семейство е концентрирано в един тип актив, в една държава и често в един сектор, това вече създава концентрационен риск.

Китай е добър пример. В продължение на години много домакинства възприемаха недвижимите имоти като почти еднопосочна инвестиция. Когато секторът започна да изпитва сериозни затруднения, това се отрази не само на цените, но и на увереността, ликвидността и финансовото състояние на милиони домакинства.

Не казвам, че България е Китай, защото всеки пазар има собствена динамика. Но урокът е универсален: прекалената концентрация в един актив може да направи хората по-уязвими в периоди на промяна.

Моята цел не е да убеждавам хората да избират между имоти и финансови пазари. Моята цел е да им помогнем да имат повече избор и по-добре балансиран капитал.

Българският инвеститор традиционно има силна връзка с недвижимите имоти. Защо имотите се възприемат като толкова естествена инвестиция в България?

Защото в България имотът никога не е бил просто инвестиция. Той е психологическо усещане за сигурност. След периоди на инфлация, банкови кризи и икономическа несигурност е напълно разбираемо много хора да вярват, че „тухлите остават“. Имотът може да се види, да се докосне и да се остави на следващото поколение.

Данните също обясняват тази култура. България е сред държавите с най-висок процент собственост на жилища в Европа – над 86% от населението живее в собствен дом. Това естествено оформя начина, по който обществото мисли за богатство и сигурност.

И трябва да признаем нещо важно – през последните години имотите наистина донесоха добри резултати на много хора. Но добър актив не означава достатъчна стратегия. Имотите могат да бъдат отлична част от богатството. Проблемът започва, когато се превърнат в почти цялото богатство.

Вие казвате, че проблемът не е в това човек да инвестира в имоти, а в това да инвестира само в имоти. Къде се крият основните рискове?

Имотите могат да бъдат много добър актив. Проблемът започва, когато се превърнат в цялата стратегия. Първият риск е ликвидността. Не можете да продадете 10% от апартамента си, ако имате нужда от капитал за нов бизнес, образование или неочаквана ситуация. Трябва да вземете решение за целия актив, и то в момент, когато пазарът може да не е благоприятен.

Вторият риск е концентрацията. Един имот е изложен на много специфични фактори – местна икономика, регулации, демография, лихвена среда, конкретен квартал и конкретен пазарен цикъл. Много хора казват: „Имам няколко имота, значи съм диверсифициран“. Но ако всички са в една държава и зависят от една икономика, това често е една и съща теза, повторена няколко пъти.

Третият риск е реалната доходност. Хората често гледат брутния наем или покачването на цената, но невинаги включват разходите – ремонти, периоди без наематели, данъци, такси, амортизация и време за управление.

И четвъртият риск е психологически. Когато един актив расте дълго време, започва да изглежда сякаш не може да пада. Историята обаче показва, че няма актив, който да е имунизиран срещу цикли.

Аз не бих казал: „Не инвестирайте в имоти“. Бих казал: „Не позволявайте имотите да бъдат единствената ви финансова история“.

Какви са предимствата на фондовите пазари като допълнение към имотите?

Фондовите пазари дават нещо, което имотите трудно могат да предложат в същата степен, а то е гъвкавост. Те предлагат ликвидност. При добре структуриран инвестиционен портфейл човек може сравнително лесно да увеличава, намалява или пренасочва експозицията си. При имотите това е значително по-трудно. Не можете да продадете 15% от апартамента си, ако ви е нужна ликвидност – решението често е „всичко или нищо“.

Това е едно от големите предимства на инвестиционните фондове от типа UCITS. При фонд като нашия – „Крепост“, инвеститорът има възможност да заяви обратно изкупуване и да получи достъп до средствата си при необходимост, без да бъде обвързан с дълги срокове и без такси за изход. Това дава много по-голяма финансова гъвкавост в сравнение с активи като недвижимите имоти.

Второто е достъпност. Фондовите пазари позволяват изграждане на инвестиционен портфейл без необходимост от стотици хиляди евро първоначален капитал. Това ги прави един от най-достъпните инструменти за постепенно и дисциплинирано изграждане на богатство.

Третото е глобален достъп. Чрез капиталовите пазари един български инвеститор може да участва в растежа на водещи световни компании – в технологии, здравеопазване, индустрия, инфраструктура, потребителски стоки и финансов сектор.

Има и още един важен аспект като данъчната ефективност. При инвестиции в UCITS фондове, подобни на фонд „Крепост“, капиталовите печалби за индивидуални инвеститори може да бъдат освободени от данък върху капиталовата печалба съгласно приложимото законодателство. Това позволява на инвеститора да запази по-голяма част от дългосрочно натрупаната доходност.

Макар имотите да може да бъдат отличен актив, исторически фондовите пазари често са генерирали по-висока дългосрочна реална възвръщаемост. Дългосрочни международни изследвания, включително UBS Global Investment Returns Yearbook, показват, че акциите исторически са превъзхождали повечето традиционни класове активи по отношение на дългосрочна доходност.

Истинският въпрос не е: „Имоти или фондови пазари?“. Истинският въпрос е: „Каква комбинация между различни активи е най-подходяща за моите цели, риск профил и времеви хоризонт?“.

Аз виждам фондовите пазари не като заместител на имотите, а като естествено допълнение към тях, особено за инвеститор, който иска по-глобален, по-гъвкав и по-добре балансиран капитал.

Какво означава реална диверсификация за един български инвеститор?

Реалната диверсификация не означава просто да притежаваш различни активи. Означава да намалиш зависимостта си от един източник на риск. Много хора казват: „Имам три апартамента, значи съм диверсифициран“. Но ако и трите зависят от един и същ имотен цикъл, една икономика и една валутна среда, това по-скоро е концентрация в различни форми.

Добрата диверсификация работи на няколко нива: между различни класове активи, различни държави, различни валути, различни сектори и различна степен на ликвидност. България може да бъде част от богатството, но не е необходимо да бъде цялото богатство. Световният растеж идва от различни места – технологии, здравеопазване, индустрия, инфраструктура, енергетика, финанси.

Аз често сравнявам портфейла с добре конструирана сграда. Не разчитате само на красивата фасада. Имате основи, носеща конструкция и резервни системи. Добрият портфейл не е този, който изглежда впечатляващо в една година. Добрият портфейл е този, който може да устои на различни икономически среди.

Много български предприемачи вече имат сериозна експозиция към България чрез бизнеса си, имотите си и основния си доход. Защо международната инвестиционна експозиция може да бъде форма на защита?

Много предприемачи не осъзнават, че вече са силно концентрирани към местната икономика. Доходът им е в България. Бизнесът им е в България. Имотите им са в България. Клиентите, служителите и голяма част от финансовия риск също са тук.

В такава ситуация международната инвестиционна експозиция не е просто търсене на по-висока доходност. Тя е форма на баланс. Предприемачът по природа вече поема значителен риск чрез собствения си бизнес. Затова личният инвестиционен портфейл невинаги трябва да повтаря същата концентрация. Често е по-разумно да я компенсира.

Когато част от капитала е свързана с други икономики, валути и източници на растеж, човек изгражда по-устойчива финансова рамка.

Аз често казвам нещо просто: ако корабът ви плава в Черно море, не е лошо част от провизиите да не са на същия кораб. Не защото не вярвате в кораба, а защото добрият капитан мисли в сценарии.

Каква е ролята на финансовата грамотност в България днес?

Финансовата грамотност вече не е „допълнително знание“. Тя е житейско умение. Живеем в среда, в която хората все по-често трябва сами да взимат важни финансови решения – как да спестяват, как да инвестират, как да управляват кредит, как да планират пенсиониране и как да защитят покупателната стойност на капитала си.

Проблемът е, че много хора прекарват години в изграждане на кариера или бизнес, но почти никакво време в изграждане на финансова култура. А това има цена.

В развити икономики участието на домакинствата в капиталовите пазари е значително по-високо. В САЩ приблизително 60% от населението инвестира директно или индиректно във фондовите пазари, във Великобритания около 40%, а в Германия приблизително 15-20%. В България този процент остава многократно по-нисък и е около 2-3%. Това има значение не само за индивидуалното богатство, но и за икономиката като цяло.

По данни на БНБ депозитите на домакинствата в България вече надхвърлят 55 милиарда евро. Голямата част от тези средства стоят в депозити с ниска доходност или остават неинвестирани. Това създава огромен дългосрочен opportunity cost за българските домакинства.

Разбира се, инвестирането във фондовите пазари носи риск и историческата доходност никога не е гаранция за бъдещи резултати. Но историята показва, че дисциплинираното, диверсифицирано и дългосрочно инвестиране е било един от най-силните механизми за изграждане и запазване на богатство.

Финансовата грамотност не означава хората да станат трейдъри. Означава да разбират фундаментални принципи: сложна лихва, риск, диверсификация, разликата между спестяване и инвестиране и силата на дългосрочното мислене.

Особено важна е темата за предприемачите. Много успешни бизнес хора са отлични в това да създават капитал, но управлението на капитал е различно умение. Моята амбиция е финансовият разговор в България постепенно да стане по-зрял.

Какъв е инвестиционният подход на „Маникян Кепитъл“?

В „Маникян Кепитъл“ вярваме, че доброто инвестиране започва с процес, а не с прогноза. Нашият подход е базиран на дисциплина, анализ и дългосрочно мислене. Не гледаме на инвестирането като серия от импулсивни решения или опит да се „улучи“ следващият горещ актив. Гледаме на него като на систематичен процес по изграждане и управление на капитал.

За нас първият въпрос никога не е: „Кой актив ще се представи най-добре тази година?“. Първият въпрос е: „Каква е целта на капитала?“.

След това идва конструкцията на портфейла – региони, валути, сектори, ниво на риск, ликвидност и времеви хоризонт. Аз често казвам, че инвестирането е много по-близо до архитектура, отколкото до хазарт. Първо се прави планът. След това се избира конструкцията.

Екипът на „Маникян Кепитъл“ има над 30 години комбиниран международен опит, придобит във финансовата индустрия в Лондон – среда, в която дисциплината, управлението на риска и аналитичната строгост не са предимство, а стандарт.

Тази философия стои и в основата на нашия UCITS фонд „Крепост“, който е фонд за стабилен дългосрочен растеж, създаден за инвеститори, които търсят устойчивост, дисциплина и дългосрочна перспектива.

Фондът следва т.нар. all-weather философия и не разчита на предсказване на бъдещето или краткосрочни пазарни прогнози, а на структуриран инвестиционен процес, който цели устойчивост при различни пазарни режими.

Фокусът е върху високоликвидни компании на развити пазари, задълбочен фундаментален анализ, разумна диверсификация и активен риск мениджмънт, включително механизми за защита на капитала в периоди на повишена волатилност, без използване на заемен ливъридж.

Важно предимство на структурата е и ликвидността за инвеститора. При фонд като „Крепост“ инвеститорите могат да заявят обратно изкупуване и да получат достъп до средствата си при необходимост, без такси за изход. Съществува и важен данъчен аспект, за който споменах по-рано. В дългосрочен план това може да има значителен ефект върху нетната доходност.

Професионалното управление не означава обещание за липса на риск. Подобно обещание би било непрофесионално. Означава рискът да бъде разбран, измерен, структуриран и управляван.

За мен доверието не се изгражда чрез големи обещания. Изгражда се чрез последователност, прозрачност и уважение към капитала на клиента.

В свят на инфлация, геополитическо напрежение, технологични промени и бързо променящи се пазари, как трябва да изглежда разумната инвестиционна стратегия за следващите 5-10 години?

Следващото десетилетие вероятно ще бъде по-сложно от предишното. Навлизаме в свят на по-висока несигурност, инфлационни цикли, геополитически напрежения, технологична трансформация, изкуствен интелект, енергийна преориентация и демографски промени.

В такава среда според мен най-големият риск е капиталът да бъде концентриран в една идея. Разумната инвестиционна стратегия трябва да бъде едновременно глобална, диверсифицирана и адаптивна.

Исторически продуктивните бизнеси, представени чрез фондовите пазари, са били един от най-силните механизми за дългосрочно създаване на богатство. Но следващото десетилетие според мен няма да възнаграждава сляпото инвестиране. Ще възнаграждава дисциплината.

За мен една разумна стратегия трябва да има няколко слоя: ликвиден резерв, дългосрочен инвестиционен портфейл, международна диверсификация, експозиция към качествени бизнеси и достатъчно гъвкавост, когато фактите се променят. Инвестирането не е еднократно решение. То е процес на навигация.

А когато средата е непредвидима, най-важното не е да имаш най-бързия кораб. Най-важното е да имаш добра карта, дисциплиниран екипаж и ясна посока.

Ако трябва да оставите едно основно послание към българските инвеститори, какво би било то?

Не бъркайте познатото със сигурното. Истинската финансова сигурност идва не от концентрация в един актив, а от капитал, който може да устои на различни сценарии. Много хора инвестират в това, което разбират емоционално – имот, депозит, собствен бизнес. Това е естествено. Но познатото невинаги означава достатъчна защита. А непознатото невинаги е риск, когато е добре обяснено, структурирано и управлявано професионално.

Българският инвеститор вече е достатъчно зрял за следващия разговор. Не само: „Къде да вложа парите си?“, а: „Как да изградя капитал, който работи за мен, за семейството ми и за бъдещето ми?“.

За мен модерното инвестиране не е преследване на шум или бързи печалби. То е изграждане на система, която съчетава дисциплина, диверсификация, ликвидност и глобален хоризонт.

Българският капитал има нужда от глобален хоризонт – не защото България няма потенциал, а защото разумният инвеститор знае, че истинската сигурност идва от добре управлявана диверсификация.

Истинската финансова сигурност не идва от това да държиш всичко в познатото. Идва от това да изградиш капитал, който може да устои на различни сценарии.

Представената информация представлява маркетингова комуникация и не следва да се тълкува като инвестиционен съвет, индивидуална препоръка или предложение за покупка или продажба на финансови инструменти.