Брутният външен дълг на България достига 66.1 млрд. евро към края на май, или 53.1% от брутния вътрешен продукт, показват данните на Българската народна банка. На годишна база той нараства с 25.5%, като значителна част от увеличението се обяснява с промени в баланса на БНБ след присъединяването към еврозоната.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Към края на май брутният външен дълг възлиза на 66.11 млрд. евро или 53.1% от БВП, спрямо 52.66 млрд. евро година по-рано (45.5% от БВП).
- Краткосрочните външни задължения се удвояват до 18.11 млрд. евро, докато дългосрочните достигат 48 млрд. евро.
- Външните задължения на сектор „Държавно управление“ се увеличават с 5.4% до 16.41 млрд. евро, което представлява 24.8% от общия външен дълг.
- Най-голямо е увеличението при задълженията на Българската народна банка, които достигат 10.97 млрд. евро при 1.88 млрд. евро година по-рано.
- Според БНБ този ръст отразява задължения, свързани с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата след присъединяването на България към еврозоната на 1 януари 2026 г.
- Задълженията на другите парично-финансови институции нарастват с 25.4% до 9.55 млрд. евро, а тези на останалите сектори – с 6.9% до 14.74 млрд. евро.
- Структурата на външния дълг показва, че 72.6% от задълженията са дългосрочни, а 27.4% – краткосрочни.
ДОПИРАТЕЛНА
Данните на БНБ идват след приемането на държавния бюджет за 2026 г., който позволява поемането на до 10.1 млрд. евро нов държавен дълг през годината. От тази сума около 3.26 млрд. евро са предвидени по европейския инструмент SAFE за подкрепа на отбранителната индустрия. Част от планираното финансиране вече е осигурено чрез емисии на дълг за общо 4 млрд. евро – 1.5 млрд. евро на вътрешния пазар и 2.5 млрд. евро на международните пазари, като Министерството на финансите не изключва ново външно финансиране до края на годината.
