Преследвач на истории, автор на рубликата “Градски находки” и седмичния бюлетин на Forbes България. Отразявам новини в сферата на технологиите и българската бизнес среда.
В RobinLab ме посреща аромат на масло, шведски кюфтенца Köttbullar и прясно картофено пюре. Сядам с чаша току-що приготвено еспресо и чакам. Наоколо няма свободни маси, помещението жужи от разговори, а хората не спират да влизат. Някои си тръгват с класически маслен кроасан, други не успяват да откъснат очи от яйчения сандвич с мортадела и гауда. До касата току-що изваждат тава с канлета, чиито карамелизирани корички крият мек малинов център. На витрината се редуват датски сладкиш с ванилов крем и ягоди, бадемови кроасани, бананов хляб, морковен кейк и бисквитки. Някои са дошли за кроасаните. Други за обедното меню. Трети просто искат да разберат защо през последните няколко месеца чуват едно и също име.
Robin.
Наблюдавам виновника отдалеч. Светлите му очи шарят по иноксовия плот, а ръцете му подреждат всяка чиния с бързи и премерени движения, които вече са станали навик. „Много исках зад името да има някаква история. Имах цял списък с идеи, но никоя не звучеше правилно. Една лятна сутрин, докато тичах по задачи, чух птича песен – на червеношийка. Поиграх си с думата и така се роди Robin – „червеношийка“ в превод от английски език“, казва Добрин Атанасов. После се усмихва и посочва рижата си брада: „Пък и това съм аз“.
КУХНЯТА НА ROBINLAB е сбъдната мечта за Добрин, но не е първата, в която влиза. Още като ученик в Професионалната гимназия по туризъм в Банкя попада в кухнята на хотел „Хилтън“ като част от задължителния си стаж. Хотелът току-що е отворил врати, а той е едва в 11. клас. „Помня стъпалата, по които се качвах. Помня с кого влязох. Излязох от асансьора и видях голямата кухня, огромния екип, лудницата в 9 ч. сутринта. Беше много странно чувство – едновременно обичах и мразех това, което ще правя. На третия ден си казах, че един ден ще имам собствено заведение“, спомня си Добрин.
До този ден остават почти две десетилетия. През това време минава през кухните на различни ресторанти от висок клас, натрупва солиден опит и започва да мисли не само за храната, а и за всичко около нея. Когато напуска „Сабале“ преди около две години, за първи път остава без ясен план. „Не знаех какво точно искам да правя.“ Отговорът идва неочаквано – магазин за дизайнерски дрехи на ул. „Съборна“ се подготвя за представяне на книга на Карл Лагерфелд и търси човек, който да направи кетъринга за събитието. Добрин казва „да“, въпреки че няма нито собствено студио, нито професионална кухня. „Правих всичко вкъщи. Беше пълен ужас“, смее се той. Събитието минава успешно, а след няколко седмици идва ново предложение. Така почти на шега се ражда кетъринг компанията Red Beard Studio. „При мен нещата сякаш винаги са се получавали по лесния начин. Работата винаги ме е намирала.“ Red Beard му дава нещо, което дотогава не е имал – увереност, че може да развива собствен бранд. Има обаче един проблем – клиентите растат, а домашната кухня на Добрин се оказва тясна за поръчките.
Тогава телефонът звъни отново. „Предложиха ми това място и знаех, че ще го взема. Просто ми трябваха две седмици, за да измисля концепцията“, казва Добрин, който в продължение на около 10 дни ежедневно посещава бъдещото заведение, за да разбере има ли движение, какви хора минават, в колко часа е най-оживено. Наблюдава всеки, който минава покрай витрината. Минувачите не подозират, че с всяко свое движение помагат на Добрин да построи бъдещия си бизнес модел. Когато най-накрая отключва помещението, вътре няма почти нищо, което да напомня на днешния RobinLab. „Било е бар. Представете си една черна дупка. Всичко беше черно – завеси, стени, шумоизолация. Миришеше на цигари. Ужас беше. Но си казах – щом стига до мен и съм тук, значи така е трябвало да стане“, спомня си той. Докато повечето хора виждат тъмното помещение, Добрин вече си представя светлината, инокса и отворената кухня. Знае, че не иска ресторант с десетки маси и сервитьори, а малко пространство на самообслужване, което сменя ритъма си през деня и предлага малко, внимателно подбрано меню. Почти всичко в помещението се променя. Почти. „Има едно място в дъното с бели плочки. Много ми хареса и реших да го запазя.“
Именно то по-късно ще даде и втората половина от името – Lab. Днес RobinLab и Red Beard студио функционират неразделно. Това не е случайност. Добрин признава, че никога не е гледал на храната само като на нещо, което трябва да бъде вкусно. За него тя е и визуален език. „Много обичам брандинга. Ако не бях станал готвач, сигурно щях да бъда графичен дизайнер“, казва той. Дори кандидатства в специалност „Графичен дизайн“ в Нов български университет и е приет, но семейството му не може да си позволи таксите. Вместо в дизайнерско студио, Добрин остава в кухнята.
Вероятно затова и тук нищо не изглежда случайно. Логото, опаковките, чашите за кафе, иноксът в кухнята, белите плочки в дъното – всяка подробност е част от една и съща история. „Не искам просто да сготвя нещо и да си тръгна. Харесва ми да измислям продукта, как изглежда, как е опакован, как хората ще го възприемат“, казва Добрин. В главата му вече се въртят идеи за собствени продукти, които един ден да стигнат до магазините – със собствена идентичност, име и опаковка.
На излизане RobinLab е все така шумен. Кроасаните продължават да изчезват от витрината, кафемашината не спира, а Добрин вече е забравил, че преди малко е давал интервю. Часът вече е почти 6. Време е за RobinLab да затвори, а за Добрин – да изглади всеки детайл за следващия ден. В главата му вече се подреждат следващите идеи. Хубавото е, че вече имат къде да кацнат.
