Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Конституционният съд образува дело по искане на омбудсмана Велислава Делчева срещу част от промените в трудовото законодателство, приети чрез Закона за държавния бюджет за 2026 г. Оспорват се новите правила за изчисляване на трудовия стаж и премахването на досегашния механизъм за определяне на минималната работна заплата.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Конституционният съд е образувал дело по искането на омбудсмана, като докладчик е съдия Соня Янкулова. Предстои съдът да прецени дали да допусне делото за разглеждане по същество.
- Според омбудсмана оспорените разпоредби противоречат на принципите на правовата и социалната държава.
- Една от атакуваните промени заменя досегашния начин за изчисляване на трудовия стаж, основан на изработени дни, с механизъм, базиран на реално отработените часове.
- Другата оспорена разпоредба премахва действащия механизъм за ежегодно определяне на минималната работна заплата, без едновременно да бъде въведен нов модел, срок за приемането му или гаранции за бъдещата ѝ актуализация.
АКЦЕНТ
Промените бяха приети чрез преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2026 г., с които беше изменен Кодексът на труда. Според приетите текстове при работа на непълно работно време трудовият стаж вече ще се изчислява пропорционално на законоустановеното работно време, а една година трудов стаж ще се признава след натрупване на 12 месеца признат трудов стаж.
ДОПИРАТЕЛНА
Сред оспорените текстове е и премахването на досегашната формула, според която минималната работна заплата се определяше като 50% от средната брутна работна заплата за страната. До приемането на нов механизъм минималната работна заплата остава 620.20 евро.
КОНТРА
Правителството аргументира промените в трудовия стаж с необходимостта да ограничи практиките в сивата икономика и да обвърже признаването на трудовия стаж с реално положения труд. Според критиците обаче новият модел може да засегне най-силно хората, които работят на непълно работно време, включително студенти, родители с малки деца и други групи, за които почасовата заетост често е единствената възможност за работа. Срещу промените се обяви и КНСБ, според която подобни фундаментални изменения в трудовото законодателство не следва да се приемат чрез преходните и заключителните разпоредби на закона за държавния бюджет.
