Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Само дни след окончателното приемане на спорния бюджет за 2026 г. правителството вече започва подготовката на следващия. Министерският съвет даде старт на бюджетната процедура за 2027 г. – процес, който този път ще протече в необичайно кратки срокове и под много по-силен натиск от обичайното.
Причината не е само закъснението, с което беше приет настоящият бюджет. България влиза в подготовката на новата финансова рамка с планиран дефицит от 5.7% от брутния вътрешен продукт – най-високото равнище за последното десетилетие – и с вече течаща европейска процедура за прекомерен дефицит. Очаква се Европейската комисия да направи нова оценка на дефицита на България през ноември.
Бюджетът за 2027 г. няма да бъде просто поредният годишен план за приходите и разходите на държавата. Той трябва да покаже как правителството възнамерява да промени фискалната траектория, да ограничи разходите или да увеличи приходите и постепенно да върне дефицита под допустимия европейски праг от 3% от БВП. Засега намеренията на правителството не изглеждат в тази посока. Премиерът Румен Радев заяви, че връщането на дефицита в норма не може да бъде постигнато в кратък срок, а всички възможности за да се намали до „приемлива норма“ са били изчерпани от кабинета. Затова и приетият Бюджет за 2026 г. залага рекорден дефицит от 5.7% от БВП и вдигане на данъци и осигуровки.
Срокът за новия бюджет е 15 октомври. До тази дата кабинетът трябва едновременно да внесе проекта за 2027 г. в Народното събрание и да представи пред европейските институции убедителен план за овладяване на дефицита.
Процедура, започнала със седем месеца закъснение
Според Закона за публичните финанси Министерският съвет трябва да приеме бюджетната процедура за следващата година до 31 януари. Тя определя сроковете, отговорностите и изискванията, по които министерствата, общините и останалите бюджетни организации подготвят финансовите си разчети.
Този път графикът започва едва през август. Причината е политическата криза, предсрочните парламентарни избори и последвалото закъснение при изготвянето на Бюджет 2026, който беше окончателно приет от Народното събрание на 24 юли.
Закъснението променя и самата процедура. Обичайно процесът започва с изготвяне на средносрочна бюджетна прогноза, върху която впоследствие се изгражда бюджетът за следващата година. За 2027 г. този първи етап е пропуснат. Съгласно специална разпоредба в Бюджет 2026 отделна средносрочна прогноза за периода 2027-2029 г. няма да бъде изготвяна предварително. Министерството на финансите започва директно с подготовката на държавния бюджет за 2027 г.
Това не означава, че тригодишното планиране изчезва. Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за 2027–2029 г. все пак трябва да бъде разработена, но вече като част от мотивите към проектобюджета. На практика правителството събира в един ускорен процес две стъпки, които обичайно следват една след друга.
Бюджетът трябва да поправи курса след 2026 г.
Новата процедура започва непосредствено след приемането на бюджет, който залага дефицит от 5.7% от БВП. Това е най-високото равнище за последните години и значително над ограничението от 3%, заложено в европейските фискални правила.
Паралелно с това България вече е обект на процедура за прекомерен дефицит. На 3 юни Европейската комисия препоръча тя да бъде открита, след като прогнозира, че дефицитът ще достигне 4.1% от БВП през 2026 г. и ще остане над допустимото равнище и през следващата година. Според пролетната прогноза на Европейската комисия отрицателното бюджетно салдо ще се увеличи от 3.5% от БВП през 2025 г. до 4.1% през 2026 г. и 4.3% през 2027 г. Това означава, че без промяна в политиката дефицитът няма да започне да се свива, а ще продължи да расте.
На 10 юли Съветът на Европейския съюз официално откри процедурата и даде на България срок до 15 октомври да представи ефективни мерки за корекция. Страната трябва да върне дефицита под 3% от БВП до 2029 г.
Този европейски натиск е изрично вписан в правителственото решение. Фискалната политика за 2027 г. трябва да бъде разработена не само в рамките на българския Закон за публичните финанси, но и в съответствие с новата европейска рамка за икономическо управление и с изискванията по откритата процедура за прекомерен дефицит.
В бюджетния план трябва да бъдат описани очакваните приходи и разходи, мерките за запазване на фискалната стабилност и реформите, с които България отговаря на препоръките на Европейската комисия. Документът трябва изрично да отчете и действията, предприети за прекратяване на процедурата по прекомерен дефицит.
Какво все още не знаем
Решението на Министерския съвет поставя началото на процедурата, но не разкрива как ще изглежда самият бюджет.
В документите няма цел за дефицита през 2027 г., конкретни лимити за разходите, промени в данъците или списък с политики, които ще бъдат ограничени. Не е ясно дали корекцията ще бъде търсена предимно чрез по-високи приходи, намаляване или отлагане на разходи, замразяване на определени плащания, преструктуриране на инвестиционната програма или комбинация от тези подходи.
Първият по-ясен сигнал ще дойде от указанията на министъра на финансите към министерствата.
Сроковете
До 17 август министрите трябва да заявят новите инвестиционни проекти, които планират да бъдат финансирани чрез вътрешни или външни държавни заеми, както и проектите, за които се предлага издаване на държавна гаранция.
До 20 август Министерството на финансите трябва да изготви предварителна оценка на основните макроикономически показатели за периода 2026–2029 г. Ден по-късно ведомството трябва да изпрати указанията, по които първостепенните разпоредители ще подготвят бюджетите си.
До 4 септември министерствата, държавните институции и останалите първостепенни разпоредители трябва да представят проектите си за бюджет за 2027 г. и актуализираните си прогнози за следващите две години. Това включва не само централната администрация, но и бюджетите на Националната здравноосигурителна каса, държавното обществено осигуряване, държавните висши училища, Българската академия на науките, обществените медии и редица държавни предприятия и фондове.
Общините също трябва да представят прогнозите си за местните дейности, а държавните и общинските дружества с големи задължения ще бъдат включени в оценката на рисковете за публичните финанси. В обхвата попадат контролирани от държавата или общините юридически лица със задължения над 0.1% от БВП, дори когато не са пряка част от консолидираната фискална програма.
До 14 септември Министерството на финансите трябва да оцени подадените проектобюджети и при несъответствия да ги върне за преработване.
Същият ден трябва да бъдат готови и проектите за промени в данъчните закони.
До 14 септември трябва да бъде изготвена и есенната макроикономическа прогноза за периода 2026-2029 г., която впоследствие ще бъде изпратена за оценка на Фискалния съвет. Тя трябва да бъде публикувана до 24 септември.
До 2 октомври финансовият министър трябва да разработи законопроекта за държавния бюджет и актуализираната средносрочна прогноза за периода 2027-2029 г.
Следват само няколко дни за съгласуване с министерствата, общините и Фискалния съвет. До 5 октомври трябва да бъдат уточнени параметрите на отделните бюджети и разходните тавани за 2028 и 2029 г., а до 9 октомври ведомствата трябва да приведат програмните си бюджети към окончателните числа.
На 12 октомври проектът трябва да бъде разгледан от Националния съвет за тристранно сътрудничество. Само ден по-късно той трябва да бъде внесен в Министерския съвет, заедно с бюджетите на държавното обществено осигуряване и на здравната каса.
На 14 октомври кабинетът трябва да одобри целия бюджетен пакет и отделно бюджетния план, предназначен за европейските институции.
На 15 октомври проектобюджетът трябва да бъде внесен в Народното събрание.
Датата 15 октомври има двойно значение. Това е срокът, в който държавите от еврозоната изпращат проектите си до Европейската комисия и Еврогрупата. За България това е и срокът, определен в рамките на процедурата по прекомерен дефицит, до който страната трябва да представи ефективни действия за ограничаването му. Европейската комисия ще оценява дали предприетите от България мерки изпълняват препоръките по процедурата и могат да върнат дефицита под 3% от БВП до 2029 г.
