Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
България е увеличила близо шест пъти държавните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност на глава от населението за последното десетилетие – най-силният ръст в Европейския съюз, показват данни на Евростат. Въпреки това страната остава сред държавите с най-слабите инвестиции в наука.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- През 2025 г. държавните средства за научноизследователска и развойна дейност в България достигат 92.3 евро на глава от населението, спрямо едва 15.5 евро през 2015 г.
- Това представлява увеличение от 495.5% за десет години – най-голямото сред всички страни в ЕС. Финансирането на глава от населението се е увеличило почти шест пъти по-високо спрямо 2015 г.
- За сравнение средното за Европейския съюз достига 288.9 евро на човек през 2025 г. спрямо 183.2 евро десет години по-рано – ръст от 57.7%.
- На другия край е Румъния, която е единствената държава в ЕС с понижение за периода – с 9.6% – от 20.8 на 18.8 евро на глава от населението.
- Най-много средства за научноизследователска и развойна дейност на човек през 2025 г. отделя Люксембург – 917.2 евро, следван от Дания с 627.1 евро и Германия с 553.5 евро.
АКЦЕНТ
Въпреки рекордния ръст България продължава да бъде на дъното на европейската класация. С 92.3 евро на човек страната е четвърта отзад напред сред 27-те държави в ЕС, като по-ниски стойности отчитат единствено Малта, Унгария и Румъния. Разликата със средното европейско равнище остава значителна – ЕС отделя средно 288.9 евро на глава от населението за наука, или над три пъти повече от България. Страната наваксва с най-бърз темп в сред държавите в ЕС, но тръгва от изключително ниска база.
ГОЛЯМАТА КАРТИНА
Общо правителствата в Европейския съюз са предвидили 130.2 млрд. евро за научноизследователска и развойна дейност през 2025 г., което се равнява на 0.69% от БВП на ЕС. Сумата е с 2.4% по-висока спрямо 2024 г., когато бюджетното финансиране е било 127.14 млрд. евро, и с 60.5% над равнището от 2015 г. (81.14 млрд. евро).
КЪДЕ ОТИВАТ ПАРИТЕ
Най-голямата част от европейското публично финансиране за научноизследователска и развойна дейност през 2025 г. – 37.3% – е насочена към общото развитие на знанието чрез публичното финансиране на университетите.
Други 18.4% са предназначени за развитие на знанието чрез източници извън общото университетско финансиране. 9.5% от средствата са насочени към индустриалното производство и технологиите, 6.7% – към здравеопазването, а 5.8% – към отбраната.
