Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Всяка година ЮНЕСКО добавя нови места към Списъка на световното наследство, като отличава природни пейзажи, градове, археологически обекти и културни забележителности с „изключителна универсална стойност“. Някои от тях вече са добре познати по света. Други са места, за които дори опитни пътешественици може никога да не са чували. Тазгодишните попълнения попадат и в двете категории.
На последното си заседание Комитетът за световното наследство на ЮНЕСКО добави 25 нови обекта към списъка: 19 културни, пет природни и един, който съчетава и двете категории. Сред тях има места, които туристите посещават от десетилетия, включително плажовете на десанта в Нормандия, планината Олимп в Гърция и синьо-бялото тунизийско селище Сиди Бу Саид. Но има и редица по-малко познати дестинации: древните погребални комплекси на хунну в Монголия, пищните театри, построени в Амазония по време на каучуковия бум в Бразилия, и археологическите останки в Дзиндъджън – китайския град, чиито пещи изиграват ключова роля в развитието на световната търговия с порцелан.
Тазгодишните попълнения включват и три държави, които за първи път влизат в Списъка на световното наследство. Коморските острови получиха първия си обект с медините на историческите султанати на Коморите – група вековни търговски градове, оформени от културите, преминавали през Индийския океан. Сао Томе и Принсипи се присъедини към списъка с плантационните комплекси „Росас“, които съхраняват тежката история на колониалното земеделие и принудителната миграция. Първият обект на световното наследство в Южен Судан – миграционният ландшафт Бома-Бадингило, защитава огромни площи савана, влажни зони и заливни равнини, през които преминава една от най-големите миграции на сухоземни бозайници в света.
За пътешествениците новият списък дава достатъчно поводи да отворят картата, независимо дали става дума за средновековните крепости Аламут в Иран, скалните джамии и свещените пейзажи на региона Мангистау в Казахстан или гмуркане сред кораловите рифове на морския резерват Акаба в Йордания. Ето някои от най-впечатляващите нови обекти на световното наследство, които си заслужава да посетите.
Национален резерват за диви животни Окефеноки, САЩ
Водни канали с цвят на чай се провират между кипариси и плаващи острови в Окефеноки, щата Джорджия – резерват с площ над 400 хил. акра, който е дом на алигатори, черни мечки, канадски жерави и стотици видове птици. Блатото е една от най-големите черноводни влажни екосистеми в Северна Америка, а ЮНЕСКО го включи в Списъка на световното наследство както заради биоразнообразието му, така и заради природните процеси – най-вече водата и огъня – които непрекъснато преобразяват торфищата, горите, езерата и влажните зони.
Най-добрият начин да бъде разгледано мястото е от водата. Посетителите могат да се включат в организирани разходки с лодка или да изминат километри по маркирани маршрути за кану и каяк от няколко входа на резервата. За по-дълго приключение могат да бъдат резервирани многодневни маршрути с кану, включващи нощувки върху повдигнати къмпинг платформи насред блатото.
Древните столици Асука и Фудживара, Япония
Преди Нара и Киото са били Асука и Фудживара. Разположени сред оризови полета и ниски хълмове южно от Нара, бившите столици са били в центъра на огромни политически и културни промени между края на VI и началото на VIII век, когато будизмът се разпространява, а Япония изгражда централизирана система на управление.
Новият обект на ЮНЕСКО обхваща 19 места, сред които руини на дворци, будистки храмове, монументални гробници и останките от Фудживара-кьо – първата японска столица, планирана в голяма правоъгълна мрежа. Заедно те документират ключов период, оформил страната за векове напред.
Асука е на около час с влак от Нара или Киото, което позволява посещение за един ден. На място може да се наеме велосипед и да се обикалят гробници, храмови комплекси, села и оризови полета. Автобуси също свързват много от основните забележителности.
Творбите на Аалто, Финландия
Най-новият обект на световното наследство във Финландия може да се превърне и в маршрут за архитектурно пътешествие. „Творбите на Аалто“ обединява 13 сгради и комплекса, свързани с Алвар Аалто, Айно Марсио-Аалто, Елиса Аалто и техни сътрудници, които проследяват повече от половин век финландски модернизъм.
Колекцията включва санаториума Паймио, тухлената община Сяйнатсало, зала „Финландия“ и дома на Аалто в Хелзинки. ЮНЕСКО отличава групата заради характерния финландски прочит на модернизма, особено заради ориентирания към човека подход и използването на местни материали и околната среда.
Няколко от обектите са в Хелзинки, включително къщата на Аалто и Studio Aalto, които могат да бъдат посетени само с организирани турове. Препоръчва се предварителна резервация.
По-широкият район на планината Олимп, Гърция
Олимп е известен от хиляди години, но новият статут на ЮНЕСКО далеч надхвърля славата му като митологичен дом на Зевс и гръцките богове. Планината се издига от района край Егейско море до връх Митикас на 2918 метра – най-високата точка на Гърция – и включва гори, клисури, варовикови скали и алпийски местообитания с изключително богато растително разнообразие. В обекта влиза и Дион – древното македонско светилище в подножието на планината.
ЮНЕСКО включи района като смесен културен и природен обект, признавайки както биоразнообразието и геоложките му особености, така и трайното му влияние върху митологията, изкуството и литературата.
Литохоро, на около 90 км от Солун, е основната отправна точка. Оттам пътешествениците могат да предприемат кратки преходи през клисурата Енипеас или многодневни маршрути във високите части на планината.
Обектите на занаятчийското производство на порцелан в Дзиндъджън, Китай
Дзиндъджън произвежда порцелан повече от 1000 години, като изделията му са достигали от Югоизточен Китай до императорските дворове и впоследствие до пазари по целия свят. Влиянието му е толкова голямо, че името на града на практика се превръща в синоним на висококачествен китайски порцелан.
Новият обект на световното наследство обединява пет зони, свързани с производството, включително пещи, работилници, места за добив на суровини, транспортни маршрути и останките от Императорската пещ. ЮНЕСКО признава както техническите иновации, разработени тук, така и огромното влияние на Дзиндъджън върху керамичното производство, дизайна и световната търговия.
Порцеланът и днес е жива индустрия в града. Пътешествениците могат да разгледат исторически пещи, пазари за керамика, действащи ателиета и дори сами да опитат да изработят изделие. Добра отправна точка е Музеят на императорските пещи в Дзиндъджън, изграден около останките от императорски пещи от династиите Мин и Цин, преди посещение на съвременните квартали с ателиета и работилници.
Пълният списък с 25-те нови обекта на ЮНЕСКО
- Творбите на Аалто, Финландия
- Плажовете на десанта в Нормандия през 1944 г., Франция
- По-широкият район на планината Олимп, Гърция
- Национален резерват за диви животни Окефеноки, САЩ
- Крепостта Аламут и свързаните с нея укрепления, Иран
- Театрите на Амазония, Бразилия
- Древният будистки обект Сарнат, Индия
- Древните столици Асука и Фудживара, Япония
- Морският резерват Акаба, Йордания
- Миграционният ландшафт Бома-Бадингило, Южен Судан
- Фосилите на костни риби от Западния Лимфьорд, Дания
- Погребалните комплекси на благородниците хунну, Монголия
- Модернистичният център на Гдиня, Полша
- Обектите на занаятчийското производство на порцелан в Дзиндъджън, Китай
- Медините на историческите султанати на Коморите, Коморски острови
- Крепостите на планината Амел, Ливан
- Плантационните комплекси „Росас“ на Сао Томе и Принсипи
- Скалните джамии и свързаните с тях свещени места в Мангистау, Казахстан
- Кралските крепости на Капетингите в Лангедок, Франция
- Себастия, Палестина
- Системата от театри тип „кондоминио“ в италиански стил, Италия
- Модернистичната архитектура на Ташкент, Узбекистан
- Селището Сиди Бу Саид, Тунис
- Уади Урая, Обединени арабски емирства
- Ват Пхра Махатхат Ворамахавихан, Накхон Си Тамарат, Тайланд
Този текст първоначално е публикуван от forbes.com.
