Едно от най-впечатляващите небесни явления на годината ще достигне своя максимум тази нощ. Метеорният поток Персеиди ще бъде отлично видим от България в нощта на 12 срещу 13 август, а липсата на лунна светлина създава почти идеални условия. При перфектно тъмно небе активността може да достигне до 100 метеора на час.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- България е на добро място за наблюдение на Персеидите. За разлика от днешното слънчево затъмнение, което от страната е едва забележимо и само с малка фаза в Северозападна България, метеорният поток ще може да се наблюдава от цялата страна при ясно небе.
- Най-доброто време за наблюдение е след полунощ и преди разсъмване. Международната метеорна организация поставя основния максимум между 05:00 и 07:00 ч. българско време. Тъй като тогава вече настъпва утринният здрач, практически най-добрият прозорец за България е от полунощ до около 05:30 ч.
- При идеални условия теоретичната активност достига около 100 метеора на час. Реалистично от тъмни места извън градовете могат да се видят около 30–50 „падащи звезди“ на час. В големите градове броят ще бъде значително по-малък заради светлинното замърсяване.
- Голямото предимство тази година е новолунието. За България то настъпва днес в 20:36 ч., което означава, че през цялата нощ няма да има ярка Луна, която да скрива по-слабите метеори.
- Не са необходими телескоп или бинокъл. Напротив, широкото зрително поле с невъоръжено око е най-добрият начин за наблюдение, защото метеорите могат да се появят практически навсякъде по небето.
ГОЛЯМО ЧИСЛО
59 км в секунда. С приблизително такава скорост частиците на Персеидите навлизат в земната атмосфера. Именно огромната скорост е една от причините потокът да е известен със своите ярки метеори и впечатляващи огнени кълба.
КЪДЕ ДА ГЛЕДАМЕ В БЪЛГАРИЯ
За най-добра гледка трябва да се избере място максимално далеч от градското осветление и с широк открит хоризонт. Подходящи са високите части на Родопите, Рила, Пирин и Стара планина, както и районът около Рожен. Но специална астрономическа площадка не е необходима – тъмна поляна извън населените места може да даде много по-добра гледка от центъра на София, Пловдив или Варна.
Персеидите изглеждат така, сякаш идват от съзвездието Персей, което след полунощ се издига все по-високо в североизточната част на небето. Не е необходимо обаче погледът да бъде фиксиран само там. По-дългите метеорни следи често се виждат далеч от радианта.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Персеидите са сред най-старите документирани метеорни потоци – наблюденията им датират отпреди повече от 2000 години. Те се появяват всяко лято, когато Земята преминава през облак от прах и отломки, оставени по орбитата на кометата 109P/Swift-Tuttle.
Swift-Tuttle прави една обиколка около Слънцето за около 133 години. Последно е преминала през вътрешната част на Слънчевата система през 1992 г., а следващото ѝ завръщане се очаква през 2125 г.
Самата комета няма да е близо до Земята тази нощ. Това, което ще виждаме, са миниатюрни частици, оставени от нея по орбитата ѝ. При сблъсъка им с атмосферата те се нагряват и създават ярките светлинни следи, които наричаме „падащи звезди“.
ЛЮБОПИТЕН ФАКТ
Персеидите са известни с необичайно големия брой огнени кълба – изключително ярки метеори, които могат да оставят светеща следа за по-дълго време. Причината е, че част от материала на Swift-Tuttle е по-едър от частиците в други метеорни потоци.
Самото ядро на Swift-Tuttle е с диаметър около 26 км – почти два пъти по-голямо от обекта, за който се смята, че е причинил масовото изчезване на динозаврите.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
За българските наблюдатели тази нощ най-важното е да се избяга от светлините на градовете. Очите се нуждаят от около 20–30 минути, за да се адаптират напълно към тъмнината, затова гледането на телефон значително намалява способността да се забелязват по-слабите метеори.
И тази година има още един любопитен фактор. Международната метеорна организация посочва, че Земята може да премине близо до стар облак от прах, оставен от Swift-Tuttle през 1079 г. Не е ясно дали той ще предизвика допълнителна активност, но астрономите препоръчват по-внимателно наблюдение на нощите около основния максимум.