Как България да превърне „Евровизия“ в нещо много по-голямо от конкурс според Геновева Христова

Потърсихме я неслучайно. Христова е музикален продуцент и движеща сила зад участието на България в Евровизия 2020 – 2021. Заедно с Анелия Касабова вече повече от 20 години е начело на Ligna Group – компания, специализирала в производството на мебели и обзавеждане на луксозни сгради и хотели по целия свят. През 2019 г. двете създават креативния хъб „Мисия 23“ – събирателен пункт за творци от различни сфери, които да развиват таланта си. Така се срещат с Виктория Георгиева – българския представител в конкурса през 2021 г.

„Не разбирам от музика, но разбирам от бизнес. Видях огромен потенциал в нея“, казва Христова. След като поема продуцирането на Виктория, Христова и екипа ѝ започват да търсят начини талантът ѝ да бъде забелязан. Този стремеж ги свързва с Васил Иванов, който в продължение на години е основен двигател зад бранда „България“ в конкурса. „Васил и екипът му ни представиха числата и аудиторията, до която можем да достигнем с едно участие в „Евровизия“ – 80 млн. души. Не ти трябва да разбираш много от бизнес, за да видиш потенциала“, казва тя.

Конкурсът се организира от Европейския съюз за радио и телевизия. Обществените медии във всяка от държавите имат право да излъчат участник срещу лицензионна такса и покриване на всички съпътстващи. България участва няколко поредни години, но след 2018 г. Българската национална телевизия решава да направи пауза заради политиката за максимално ограничаване на разходите. Отнема усилие и време, но в крайна сметка Геновева успява да убеди ръководството на БНТ, че в участието на страната ни има смисъл, и дори предлага доказан и вече работещ модел – публично-частното партньорство.

По този начин БНТ не поема всички разходи, а те се поделят между обществената телевизия и частните компании – около 200 хил. евро, които покриват таксата за участие и цялата логистика. „БНТ сама няма как да се справи. Нито една обществена телевизия в Европа не може да се справя сама. Това е най-устойчивият модел и около 50% от държавите в конкурса разчитат на него. Не сме открили топлата вода“, казва Христова.

Участието на Виктория стъпва именно върху публично-частното партньорство – моделът, от който сега могат да спечелят всички – и държавата, и бизнесът. Конкурсът отдавна е инструмент за развитие на икономиката, тъй като ежегодно привлича медийно внимание, туристи и инвестиции към държавата домакин. Числата го доказват – 57.6 млн. франка (около 60 млн. евро) са останали директно в икономиката на Швейцария  след конкурса в Базел през 2025 г. Виена пък печели 22 млн. евро от домакинството тази година при приходи в размер на 57 млн. евро. „Това не е разход, а инвестиция – „Евровизия“ е изключителна възможност България да блесне на картата. Това е европейският Давос на креативните индустрии“, казва Христова.

Потокът от посетители ще има пряк ефект за хотели, ресторанти, транспортни компании и местен бизнес, но по-важната възможност е свързана с разпознаваемостта – милиони хора ще видят България не просто като точка на картата, а като място с култура, природа и потенциал.

Последните домакинства показват мащаба на тази платформа – Базел 2025 достига до 166 млн. зрители, генерира 1.88 млрд. гледания в социалните мрежи и привлича 500 хил. посетители в града домакин. Именно този международен интерес може да се превърне в дългосрочен капитал за страната. Експортно ориентираните компании също могат да използват конкурса като международна витрина и да покажат капацитет пред глобална аудитория.

За Христова ключът е България да не чака ефектът да се случи сам. Според нея трябва още отсега да бъде създадена структура, която да обедини държавата, бизнеса и креативните индустрии. Моделът според нея е именно публично-частното партньорство – подходът, който тя вече познава от работата си около участието на Виктория Георгиева.

Идеята ѝ е около конкурса да се изгради екосистема, която да работи отвъд самите дни на събитието – с включване на български компании, културни проекти и творци. „Бизнесът трябва да бъде двигател“, казва Христова. Дори планира да превърне сградата на „Мисия 23“ в „Eurovision House“ – хъб за срещи между фенове и участници, като даде и пространство за позициониране на родни брандове.

„Залогът е голям. Всеки един българин през тази една година трябва да осъзнае, че е посланик на страната си. В момента България разполага с една бяла страница. Какво ще напишем на нея, зависи от нас“.