Ако сте пропуснали пика на Персеидите и рядкото пълно слънчево затъмнение на 12 август, не сте пропуснали август. Метеорите още са там, макар и да избледняват, а вечерното небе над България вече подготвя следващия си голям акцент. Венера достига най-голямото си източно удължение и ще блести ниско над западния хоризонт, докато младата Луна преминава наблизо.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Между 14 и 16 август Венера достига най-голямото си източно удължение – момента, в който от Земята изглежда най-отдалечена от Слънцето в тази своя вечерна поява. Това я превръща в най-забележимия обект в западната част на небето след залез.
- Явлението се вижда добре и от България. В събота вечер, 15 август, Венера ще се появи ниско на запад веднага след залеза и при ясно небе ще остане видима приблизително до 22:00 ч. Слънцето залязва около 20:29 ч., а най-добрият прозорец за наблюдение е приблизително между 20:30 и 21:30 ч.
- Близо до нея ще бъде тънкият растящ лунен сърп. Около 21:00 ч. Луната ще бъде на приблизително 7 градуса от Венера и ще се намира малко по-ниско над хоризонта.
- За наблюдението не е необходим телескоп. Венера ще бъде достатъчно ярка, за да се вижда с невъоръжено око дори при известна светлинна замърсеност. NASA я описва като обекта, който ще засенчва по яркост всички звезди около себе си.
КАКВО ДА ГЛЕДАМЕ
Петък, 14 август: Персеидите вече отстъпват след пика си, но метеорният поток далеч не е приключил. Международната метеорна организация посочва, че Персеидите остават активни до 24 август, а България е в една от най-добрите географски зони за наблюдението им. Радиантът се издига достатъчно високо след около 22-23 ч., като условията стават по-добри след полунощ.
Събота, 15 август: Това е вечерта на Венера. Планетата достига максималното си видимо отдалечаване на изток от Слънцето и ще бъде лесно откриваема ниско на запад след залез. Под нея ще стои младият лунен сърп – една от най-фотогеничните небесни комбинации през уикенда.
Неделя, 16 август: Луната ще продължи движението си на изток и вечерта ще се приближи до Спика – най-ярката звезда в съзвездието Дева. Двата обекта ще бъдат видими ниско на запад след залез, преди постепенно да потънат под хоризонта.
ВЕНЕРА ПОЕМА СЦЕНАТА
Венера присъства във вечерното небе през цялото лято, но сега идва един от най-добрите моменти за наблюдението ѝ.
При най-голямото източно удължение планетата се намира на около 46 градуса от Слънцето, гледано от Земята. Това ѝ позволява да остане в небето достатъчно дълго след залеза, вместо да потъне почти веднага заедно със сумрака.
С невъоръжено око Венера ще изглежда като изключително ярка „звезда“. През малък телескоп картината е още по-интересна – планетата в момента е осветена приблизително наполовина и наподобява миниатюрна Луна в четвърт. NASA също посочва, че именно така ще изглежда Венера през телескоп през този период.
Оттук нататък започва любопитната част. През следващите седмици Венера ще се приближава до Земята и видимият ѝ диск ще става по-голям, но осветената част постепенно ще се свива до сърп. Въпреки това планетата ще продължи да става по-ярка.
Това е един от парадоксите на вечерното небе – Венера не достига най-голямата си яркост, когато изглежда почти „пълна“, а когато вече е във фаза на сърп, защото тогава е значително по-близо до Земята.
ДОПИРАТЕЛНА
Персеидите също още не са приключили. Международната метеорна организация определя активния период на потока от 17 юли до 24 август. Максимумът тази година беше на 13 август, а новолунието на 12 август осигури почти идеално тъмно небе.
NASA посочва, че около пика при идеални условия Персеидите могат да достигат 50-100 метеора на час. След максимума активността бързо намалява, но ярки метеори могат да продължат да се появяват и през следващите нощи.
За България най-доброто време остава късно вечер и след полунощ, далеч от осветените градове. Не е необходимо да се гледа директно към съзвездието Персей – метеорите могат да прекосят всяка част от небето.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
Следващото голямо небесно събитие идва още в края на август. На 28 август ще има дълбоко частично лунно затъмнение. При максимума около 93% от диаметъра на Луната ще попадне в тъмната централна сянка на Земята.
За България обаче има уловка. Частичната фаза започва около 05:34 ч. българско време, а максимумът е около 07:14 ч. В София Луната ще залезе около 06:51 ч., практически едновременно с изгрева на Слънцето. Това означава, че от страната ни ще може да се наблюдава само първата част от затъмнението, ниско над западния хоризонт, но не и моментът, когато почти целият лунен диск ще бъде покрит от земната сянка.
Преди това обаче небето принадлежи на Венера. И за разлика от затъмнението отпреди два дни, този път България има място на първия ред.
