Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Някъде на близо 1.5 млрд. километра от Земята съществува свят с атмосфера, облаци, дъждове, реки, езера, морета, брегове, долини и дюни. От небето пада течност, събира се в езера и издълбава повърхността. И въпреки странната прилика това място е почти невъобразимо различно от Земята. Температурата на повърхността се задържа около минус 179 градуса по Целзий. Вместо вода, по повърхността текат и се събират течни въглеводороди като метан и етан, които образуват реки, езера и морета. Всичко това се случва под плътна оранжева атмосфера и при едва частица от слънчевата светлина, която достига Земята. Това е Титан – най-голямата луна на Сатурн и един от най-странните светове, които познаваме.
През 2034 г., ако всичко върви по план, над повърхността му ще полети нещо, което никога досега не сме изпращали толкова далеч – ядрено захранвана летяща лаборатория с размерите на автомобил. Името ѝ е Dragonfly – „Водно конче“. А мисията ѝ може да ни доближи до отговора на един въпрос, който човечеството задава от векове: как се е появил животът на Земята.
Машината вече се сглобява
„Водно конче“ вече не е просто концепция върху чертожната дъска. В края на юни инженерите в Johns Hopkins Applied Physics Laboratory завършиха ключови структурни изпитания и предадоха почти 4-метровия корпус на апарата за следващия етап. На 1 юли започна интегрирането на механичните, електрическите и термичните системи. Следват електрониката, авиониката и научните инструменти, които постепенно ще превърнат конструкцията в истинска летяща лаборатория.
Изпитанията са необичайни дори за космически апарат. Инженерите трябва да са сигурни не само че конструкцията ще издържи изстрелването, шестгодишното пътуване и навлизането в атмосферата на Титан, но и че ще работи в свят с изключително ниски температури, въглеводороден прах и възможни метанови дъждове. Корпусът дори е подложен на специални тестове за херметичност заради плътната атмосфера на Титан. Изстрелването е планирано за периода 5-25 юли 2028 г. с Falcon Heavy от космическия център „Кенеди“ във Флорида.
Защо точно Титан?
Титан е интересен, защото е единствената луна в Слънчевата система, за която знаем, че притежава плътна атмосфера. Тя е богата на азот – както земната – макар условията и химичният ѝ състав да са много различни. На повърхността има активен цикъл на течности, напомнящ водния цикъл на Земята, само че тук главните действащи вещества са метанът и етанът. И точно тук започва голямата научна интрига.
Титан е богат на сложни органични молекули. На места в миналото те може да са се смесвали с течна вода. Това означава, че Титан може би е „естествена лаборатория“ за процесите, които са предшествали появата на живота на Земята.
Учените от десетилетия се опитват да възпроизведат тези условия. – смесват вода и органични вещества, добавят енергия и наблюдават какви молекули могат да възникнат.
Титан провежда своя експеримент в планетарен мащаб.
Едно от най-важните места, които „Водно конче“ ще изследва, е кратерът Selk, широк около 80 километра. Ударът, който го е образувал, вероятно е разтопил водния лед на повърхността и е създал среда, в която течащата вода и органичните вещества са могли да съществуват заедно достатъчно дълго, за да протекат сложни химични реакции. НАСА описва мястото като своеобразен „замръзнал архив“. Там „Водно конче“ може да зададе въпросът, чийто отговор трудно можем да намерим на Земята: Какво се случва, когато основните химични съставки получат подходяща среда и достатъчно време? Дали химията започва да се организира в по-сложни структури? Колко далеч може да стигне сама? И кои стъпки разделят купчина органични молекули от система, която вече бихме могли да наречем жива?
„Водно конче“ няма непременно да даде отговорите на всички тези въпроси. Но за първи път може да ни позволи да изследваме тези процеси в естествена среда.
Вече сме били там
„Водно конче“ не е първата машина, която човечеството изпраща на повърхността на Титан. На 14 януари 2005 г. европейската сонда Huygens премина през гъстата атмосфера на луната и се приземи на повърхността ѝ. По време на спускането Huygens изпрати изображения на канали и терен, моделиран от течности, а след кацането показа повърхност с обли парчета воден лед. Сондата предава данни от повърхността малко повече от час – за 72 минути.
Как?
Начинът, по който НАСА възнамерява да направи това, е почти толкова революционен, колкото самата научна цел. Марсоходите ни научиха да мислим за планетарните мисии като за бавни машини, които прекосяват повърхността сантиметър по сантиметър и километър по километър. „Водно конче“ обаче ще лети.
Титан практически предлага идеални условия за това. Гравитацията му е едва около 14% от земната, докато атмосферата е значително по-плътна. Комбинацията позволява на тежащия стотици килограми апарат сравнително лесно да се издига над повърхността и да пренася целия си набор от научни инструменти от едно място до друго. Планираната основна научна мисия е около 3.3 години, през които апаратът ще извършва последователни полети и кацания, ще взема проби и ще сравнява химията и геологията на различни места.
На борда ще има инструменти за анализ на молекулярния и елементния състав на повърхността, метеорологични и геофизични сензори, камери и оборудване за сеизмични измервания.
