Радостин Радев и екшънът без граници

За участника в клас 2025 на селекцията ни „30 под 30“ подобни моменти са сбъдната мечта. Още като дете той е запленен от екшъна – когато е на 6-годишна възраст, гледа „Гладиатор“ и си казва, че един ден иска да се бие с тигри в Колизеума. Днес професията му позволява да живее „милион животи“. „Един ден съм в далечна епоха, следващият съм на друга планета, третият съм сериен убиец – казва той. – Чувствам се много благодарен.“

Радев (30) стои зад Hexagon Films – продуцентска компания, с която работи по международни филмови и рекламни проекти за клиенти като Hitachi и NHS. Компанията участва в реализацията на музикалния клип „Radio“ на Sigala и MNEK, а някои от по-разпознаваемите проекти, по които Радев работи като актьор и продуцент, са българският „3 килограма щастие“ и британският „Blood Witch“.

Като дете Радев не мечтае да бъде актьор. Израснал в Търговище в семейството на бивши милиционери, цели един ден да стане част от Специализирания отряд за борба с тероризма. „Тренирах, подготвях се яко, но същевременно ми беше хоби да се правя на шут пред съучениците си, когато имахме постановки – казва той. – Това беше най-лесният начин да бягам от училище – освен за тренировки, бягах и за театър.“

„Не обичам да ми е скучно – казва Радев. – Това са моментите, когато изпадам в най-големите дупки и гледам веднага да започна да движа нови идеи. Колкото и да е напрегнато и стресиращо, се чувствам удовлетворен.“

В профилираната гимназия „Митрополит Андрей“ продължава да се занимава с актьорство и с организацията на училищните представления. Междувременно когато е 9-и клас, създава първия отбор по еърсофт. „Бяхме вманиачени – казва Радев. – Успяхме да вземем финансиране по европейски проект и си купихме оборудване – дори имахме нашивки по екипите. Спомням си как на едно състезание в Русе покрай нас минаха полицаи, загледаха ни и ни казаха: „Добро утро, колеги!“

Когато е 12-и клас, Радев обаче променя плановете си – вместо да кандидатства в Академията на МВР, решава да се посвети на актьорството. „Нямах никакво колебание за това къде да уча – Англия е Меката на театъра“, казва той.

Така през 2015 г. започва да учи актьорство в Университета в Нортхемптън. По време на образованието си работи на три места – към университета, като барман и като модел. „След барманството работих като охрана в дискотеки – казва той. – Като завърших и се преместих в Лондон, продължих да работя на малко по-изискани места. Исках да си намеря работа като актьор и имах агент, но там борбата е жестока.“

След като се дипломира през 2018 г., започва да се явява на кастинги и да играе в независими театри в Лондон. Поставя няколко спектакъла, пише собствена пиеса, а през 2020 г. за първи път влиза в ролята на асоцииран продуцент на късометражен филм. „Бях на един фестивал, когато едно момче ме пита с какво се занимавам – казва Радев. – Каза, че има късометражен филм, в който иска да играя – бил съм перфектен за ролята на серийния убиец.“ Покрай снимките Радев поема и организационни задачи, включително намирането на локация. Не осъзнава, че те са част задълженията на един продуцент. „Исках просто да помагам да се случват проектите и да взимам някакви решения – казва той. – Винаги ме е привличало да знам всеки един аспект от една продукция – с каква камера ще снимаме, защо обективът ни е сферичен… Не ми беше интересно само да отида на терен.“

Последният ден от снимките на късометражния филм съвпада с деня на локдауна в Лондон през 2020 г. Културният сектор замръзва, така че Радев се връща на работа като охрана. Междувременно започва да снима и да монтира корпоративни видеа във Fiverr. За девет месеца става сред най-високо оценените изпълнители в платформата, но работи по над 100 часа седмично. „Дойде моментът, в който едното нещо трябваше да отпадне – казва той. – Беше логично това да е работата като охрана – другото беше много по-гъвкаво и горе-долу актьорство и продуцентство. Тогава започнах да си представям как някой ден снимам филми.“ През 2021 г. се прибира в България, за да си вземе почивка, когато получава запитване за рекламен проект от американски клиенти. Въпреки че не познава почти никого от креативните среди у нас и се колебае дали ще успее да реализира проекта, решава да опита.

„Малко след това се запознах с Александър Момчев от Solent, който повярва в мен – казва Радев. – Досега не бях виждал хора, толкова открити към човек, който не е част от индустрията. В работата с него се запознах с Коста Каракашян, Крум Родригес и си казах, че може и да остана тук.“

Още тогава Радев знае, че иска да следва собствената си визия за организацията на работата на снимачната площадка. През 2022 г. основава Hexagon Films и започва да се учи да се доверява на себе си, че може да се справи с отговорността да режисира чуждестранни продукции. С всеки проект, който взима, научава нов урок – да управлява все по-големи бюджети, да координира екипи от над 70 души, да създава спокойна работна среда и да излъчва сигурност при работа с клиенти. „Бях убеден, че няма да изберат нас за проекта на Hitachi – казва той. – Очаквах да се спрат на някой екип от Унгария или Полша. Все пак подготвих всичко, което се изискваше, и явно съм имал много спокойна енергия, защото ми дадоха да реализирам проекта.“

Преди да се срещне с екипа на Forbes, Радев разговаря с канадската продуцентска компания, с която работи по заснемането на пакет от късометражни филми, на които е режисьор и продуцент. „Снимаме изцяло за западен пазар, а креативният екип е наш и имаме свободата да адаптираме сценариите – казва той. – Когато става дума за кастинг, особено за главните роли, гледам да го свърша аз. За предния проект търсихме двама главни и двама поддържащи актьори, а имахме 1200 души, допуснати на кастинг. Когато актьорите ни пристигнаха на терен, имаше нужда от минимални корекции – нищо откъм работа по персонажа.“

В бъдеще Радев цели България да се превърне в хъб за международни филмови продукции. Фокусът му остават следващите проекти – български екшън, романтична драма за американския пазар и още няколко късометражни продукции. „Благодарен съм за това, което правя, и всеки ден имам съмнението, че не съм достатъчно добър в него – казва той. – После си казвам, че не трябва да спирам и да се паникьосвам, защото е по-добре бързо да взимаш грешното решение, отколкото да се бавиш в паника и да не вземеш никакво решение. Няма връщане назад, оттук насетне е просто търсене на баланс и изграждане на име.“