Цените на храните са изправени пред нов силен натиск през 2026 г., този път от комбинацията между жегите в Европа и войните в Украйна и Близкия изток. Глобалните цени на хранителните суровини могат да се повишат с 11.8% тази година, прогнозира Oxford Economics, цитирана от Euronews. Най-сериозен се очаква да бъде натискът върху зърнените култури, плодовете и зеленчуците и млечните продукти, а пшеницата се очертава като една от най-засегнатите суровини.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Oxford Economics прогнозира ръст на глобалните цени на храните с 11.8% през 2026 г., последван от значително по-умерено увеличение от 4.8% през 2027 г. Очакваният скок остава под увеличението от 14.2%, отчетено през 2022 г. Прогнозата се отнася до цените на хранителните суровини, а не директно до цените в магазините, затова ръст от 11.8% не означава автоматично поскъпване със същия процент за потребителите.
- Натискът върху суровините обаче вече има съвсем конкретно измерение в Европа – екстремните жеги и сушата свиват очакваните реколти и ограничават предлагането на част от основните земеделски култури. Само за месец Европейската асоциация на търговията със зърнени култури, фуражи и селскостопански доставки COCERAL понижи прогнозата си за производството на зърно в ЕС и Великобритания през 2026 г. от 295.5 млн. на 286.6 млн. тона заради жегите. Новата оценка е с около 23.4 млн. тона (7.5%) под реколтата от 310 млн. тона през 2025 г.
АКЦЕНТ
Климатът обаче е само едната страна на проблема. Според Oxford Economics най-силният глобален натиск върху цените идва от войната между САЩ и Иран и отражението ѝ върху ключовите разходи за производство на храни – дизел, природен газ и торове. Прекъсванията на доставките през Ормузкия проток вече се отразяват върху енергийните пазари. За земеделието това означава по-високи разходи практически по цялата производствена верига – от обработването на земята до транспортирането на продукцията.
Към това се добавя и продължаващата война в Украйна. Русия и Украйна заедно осигуряват малко под 30% от световния износ на пшеница и над 10% от този на царевица. Според анализа атаките срещу пристанища, товарни терминали и кораби и нарушенията на износа през Черно и Азовско море могат да засегнат годишен капацитет за износ на 86 млн. тона зърно – количество, равняващо се на почти 17% от световния износ на зърнени култури.
ПШЕНИЦАТА Е ПОД НАЙ-СИЛЕН НАТИСК
Една от най-уязвимите култури е пшеницата, чието производство е силно зависимо от торовете. Oxford Economics очаква цената ѝ да достигне 6.92 долара през третото тримесечие – ръст от 36% на годишна база. Според COCERAL екстремните жеги в Европа ще намалят реколтата до 140.8 млн. тона през тази година. При царевицата ситуацията е още по-тежка – очакваните 52.7 млн. тона са под миналогодишните 57.4 млн. тона, като във Франция реколтата може да падне до най-ниското си ниво от повече от 20 години.
Oxford Economics очаква цената на пшеницата да достигне 6.92 долара през третото тримесечие – ръст от 36% на годишна база. Ефектът може постепенно да се пренесе към широк спектър от продукти – от хляб и паста до зърнени закуски и бисквити. Жегата и сушата същевременно поставят под натиск плодовете, зеленчуците и млечните продукти. Според икономистите ефектът ще достигне и до преработени храни като сирене, вино и растителни масла, докато месото се очаква да бъде по-слабо засегнато.
КОГА ЩЕ ГО УСЕТЯТ ПОТРЕБИТЕЛИТЕ
При пресните плодове и зеленчуци пренасянето на шока към потребителските цени е сравнително бързо. Oxford Economics очаква ефектът да стане видим в рамките на два-три месеца – приблизително през октомври и ноември.
При преработените храни веригата е по-дълга заради времето между реколтата, производството и достигането на продукта до магазините. Там най-силният ефект върху потребителските цени се очаква след шест до девет месеца, или приблизително между февруари и май 2027 г.
ГОЛЯМАТА КАРТИНА
Храните са само един от каналите, през които екстремното време започва да се превръща в икономически проблем за Европа. Според оценка на Triodos Bank жегите, сушата и свързаните с тях последствия могат да струват на ЕС около 1% от БВП през 2026 г., или приблизително 180 млрд. евро.
Само ефектът от по-слабите земеделски добиви и по-високите цени на храните може да намали БВП на ЕС с около 0.15 процентни пункта. Ударът обаче се разпространява и през по-ниската производителност на труда, затрудненията в транспорта и производството на електроенергия.
